Във вторник,
в един от онези вторници
в началото на някоя година,
когато ти вече почваш да схващаш, че не си добър по равносмятане,
а аз се чудя няма ли някаква ваканция
(така, между годините).
Да си починем,
понеже си стар
и понеже съм уморена.
В един от онези вторници, които бързат да излязат от пашкулите
и да станат копринени среди,
за да се почувстваме двамата глупави.
В такъв един вторник ние просто нямаме избор
освен да се върнем крачка назад,
да обърнем глава отново към себе си,
срамежливо да погледнем през рамо
и да видим как чужд човек наднича в огледалото.
А после да грабнем гилзата червило
и да убием пет тревоги наведнъж – заради доброто старо време.
Само ти можеш да убиваш толкова набързо
и само аз умея толкова да жаля жертвите.
Но ти, ти обеща, че ще ми купиш истини!
Нима не помниш?
Когато даде трийсетте ни сребърника за една целувка
и тръгна да се бесиш на смокинята.
Тогава също беше вторник, струва ми се…
Обаче вторник не е хубав ден за бесене -
по-хубав е за бяс
и за червени рокли…
И още… може би… за връщане назад.
A да се върна към себе си, значи
Недоволство,
значи искрена, но за жалост безпричинна тъга,
значи да си търся биполярен заек,
чиито тъжни настроения да съвпадат с моите поне във високосните години.
Обаче няма, казвам ти, че няма вече зайци със часовници.
И няма истински мъже
нито пък жени с трапчинки,
а съвсем пък няма оранжеви деца,
китари, морета, майки, небеса,
защото всичките са пили от грешното шишенце.
Кажи поне, че е останало червило с шоколадов цвят и мирис...
Кажи го, знаейки, че да се върна назад, значи Placebo
значи Много Placebo…
Особено във вторник вечерта,
когато денят е бил сънлив и скучен,
и знам, че никой няма да ме посети нощес.
Тъй че вземи червилото и придай цвят на идващата сряда…
Какво ти коства?
По последни сведения, Христос обичал всички хора
И все пак малко повече жените, отколкото мъжете
(макар да е имало една-единствена блудница и цели дванайсет апостоли край него)
Ти… Затова ли даде всичките ни сребърници за една-единствена целувка,
която Той по всяка вероятност би ти подарил, защото ни обича всичките?
Покая ли се после?
И затова ли - авантюрата с безплодното дърво?
Ах, ти, смел си, ала лекомислен, глупчо… Започвам все повече да те харесвам…
Особено сега, когато твоят величав Спасител замина при баща си… Свърши се.
Останахме ти само аз и този вторник...
Ще откажеш ли да ни позабавляваш?
Няма ли да е приятно?
Placebo
Червило
Рокля на цветя
Целувки
Малко кръгло огледалце…
Като се отегчим -
Morphine
Саксофони
Друга рокля
и гол портрет на Истината, ембрионално свита в собствената си утроба.
Не ти е нужна светлина.
И няма,
казвам,
няма да гориш в ада, защото
по последни сведения Христос обича всички хора.
Особено в някой вторник, малко след рождения му ден,
Христос е новороден и ни обича.
А обичта му е една такава снизходителна.
Той ни гледа отвисоко и потрива ръцете си малко ехидно.
Докато ние долу схващаме, че не ни е останало нищо за равносмятане…
© Алиса Всички права запазени