Повечето приказки започват с имало едно време, но не и тази.Мелиса живеела заедно с майка си в Симит Сити.Но животът ѝ не бил като на повечето ѝ връстници.Праз деня ходел а на училище ,а след това майка ѝ я карала да върши цялата домакинска работа - миело съдовете, готвело, бършело прах и перяло на ръка. Бащата на момичето бил далеч и то трябвало да се справя само с тежката си орис. Единствената радост в живота на Мелиса била писането. Един ден било обявено, че в училището ѝ ще дойде много известен издател.Момичето плеснало с ръце и побързало да каже на майка си.
- Никъде няма да ходиш! Ще изчистиш всичко,ще сготвиш и изпереш! Ако не си свършила всичко щом се върнаще те затворя в стаята ти! - креснала тя
Още щом майка му излязла,момичето заплакало горчиво.Искало му се да се смали като песъчинка и да изчезне.Сълзите се стичали по телефона му,и щом ги избърсало, той звъннал. Гласът отсреща му казал да отвори вратата. Щом го направило, видяло леля си.
-Но лельо, какво правиш тук? - попита ...