Enena (Елена Нинова)
59 2848
3.07.2012 г., 20:58 ч.

Вятърът и листенцето 

  Проза » Други
3566 1 42
11 мин за четене

 

 
Вятърът и листенцето
 
Вятърът се въртеше игриво в короната на голямото дърво. Играеше си с листата и им говореше:
- Аз съм силен. Видял съм целият свят, а вие какво? Не ви ли се иска да знаете как живеят хората край вас? Аз не мога така, на едно място... – завъртя се той на друг клон.
Голямото дърво въздъхна тежко:
- Не го слушайте! Вятърът не знае какво щастие е за нас, че всички сме заедно, затова говори така.
Малкото листенце се разклати в знак на съгласие, но вътрешно се надяваше, че по-добре би било да надникне в очите на хората. Да сподели тяхното щастие и като вятъра да лети на свобода от едно място на друго.
Вятърът отново се върна. Искаше да разкаже на листенцата как вдигна рокличката на малко момиченце, а после си поигра с косите на възрастна дама и духна една торбичка под гумите на голям камион.
- Какво нещо е свободата! – галеше той замечтаното листенце и му шушнеше в ушите. – Завиждаш ли ми?
- О, да, разбира се! – разклати се от милувката на вятъра. – Искам и аз като теб.
- Ще ти помогна. Много неща ще видиш. Само кажи и аз съм готов – завъртя се той около нетърпеливото листенце.
- Нима ще го направиш за мен? – чудеше се то.
- Веднага – наду бузи вятърът.
- Хей, ще ме убиеш! Какво правиш? – откъсна се то от клончето, на което се беше родило, и подпомагано от вятъра, стремително полетя нагоре. Дори не се сбогува с голямото дърво и не видя как то неодобрително се заклати.
- Искам да те попитам, ветре – весело каза листенцето, – изписано ли е щастието на лицата на хората? Радват ли се на живота?
- Ще видиш... – закрепи го той на перваза на един прозорец. – Дръж се, защото ще те оставя да погледнеш.
Листенцето боязливо надникна през стъклото. На една маса лежеше дете, а около него сновяха хора с бели престилки. То ахна от учудване, когато маскираният драсна пътечката по коремчето на детето и го разряза.
- Божичко! – сви се то от болката, която изпита от острия скалпел и не смееше да погледне отново.
Отсреща на легло лежеше друго дете. То стискаше в ръчички плюшено мече и галеше ушенцето на играчката.
До стъклото застана жена и листенцето се сви от страх да не би да отвори прозореца и да го бутне, а вятърът още го нямаше. То видя сълзите, които се стичаха от очите й, и отново се натъжи.
- Е, тук съм. Видя ли тези деца? Това е болницата. Ако искаш да те преместя на друг етаж? Само кажи! – погали го лекият ветрец.
Листенцето потръпна при мисълта, че отново ще види страданието на болните деца и леко литна от перваза на прозореца.
- Тук трябва да свършим една работа. Това е една самотна старица. Оставя открехната балконската врата, за да се промъкна. Влизам и я погалвам по косата. Тя много обича така. Нейните са далече, по чужбина, и тя страда.
Вятърът с лекота вееше малкото листенце.
- Виждаш ли онзи мъж, дето лежи на земята под дървото с раницата под главата? Той не е бездомник. Вял съм се до страната му. Дошъл е пари да печели, но са го излъгали... Инженер е... Няма къде да спи.
Вятърът наду бузи и от ръката на лежащия мъж излетя малка снимка. Той скочи и затича след нея. Вятърът я местеше в момент, когато мъжът я стигаше. Листенцето потръпна от мъка.
- Спри! – закрещя то. – Не виждаш ли, че плаче?
Мъжът хвана снимката. Изтри я с ръкав и я целуна.
- Децата му – пошушна вятъра. – Две момиченца. Русички, с плитки. В Полша са и чакат той да им прати пари, но вместо това аз ходя до там да ги погалвам по главичките...
Листенцето прежълтя от мъка. „Защо аз си мислех, че хората са много щастливи?” – помисли си то.
- Хей! Къде се отнесе? – завъртя го вятърът. – Виждаш ли там онази жена, дето храни гълъбите и им говори нещо... И тя е чужденка, от една далечна страна. България. Колко пъти съм пренасяла сълзите й до нейния дом. Ако знаеш каква градина има? Ще те отвея до там, да я видиш. Често ходи по парковете да храни гълъбите и да пише. Сега ще видиш – каза вятъра и бутна листенцето в краката на жената.
Гълъбите не му обърнаха внимание. Бяха заслушани в това, което им говореше тя. До нея кръжеше малко гълъбче, но се страхуваше да го доближи. Вятърът затаи дъх.
 
Мило гугушче, кацни при мене.
На моите внучета днес ден рожден е.
В къщи далече духат свещички.
Аз ще почерпя тебе с трошички.
Да ми погукаш, че съм самичка
за тях тука тичам, малка душичка...
Миличко, право си! Те да са здрави!
Сълзите бабешки... ще се забравят!
 
Листенцето се сви на завет до краката й. Тя го видя и го пое в дланта си.
- Ей, мъничко, къде си се загубило? – огледа се за дърво, но около нея имаше само борове. – И ти като мен си объркало пътя. Къде е домът ти? – очите й се навлажниха.
Вятърът го дръпна от дланта й, без то да успее да отговори. Издигна го нагоре, но преди това с нежност разроши побелялата коса на българката. Тя я приглади със загрубялата си от работа длан и благодари на вятъра за хладната милувка. Хвърли нови трошички и отново събра в краката си гълъбите и врабчетата.
- Е, как си листенце? Присадила се е тук жената. 13 години е пропускала рождените дни на децата. Двама внуци има. Малкият ще стане на годинка и половина, като си отиде да го види. Пропуснала е първите им стъпки, първите им думички... Ще се режат у тях три торти за кратко време, с една, пет и 35 свещички – за внуците и майка им. Днес за това е тук. Да почерпи птичките... – фучеше вятърът. – Слушаш ли ме?
- Искам у дома – изплака почти изсъхналото от мъка листенце.
Вятърът наду бузи. Зафуча и бързо го отнесе до голямото дърво. То се сви в дънера му и погледна нагоре.
- Тук ми е мястото! – притисна се то до дървото. – Колко мъка е имало на този свят, а аз си мислех обратното...
Набраздено от съдбата, измъчено, изсъхнало, листенцето се сви до родословното си дърво и заспа непробуден сън.
 



 

© Елена Нинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко вълнуващо и родно! Поздравления!
  • !!!
  • silno valnyvasto istinsko i za sajalenie malko tajni4ko no takav e jivota na emigranta a ti si 4ydesna dy6a
  • Тсака е! И все пак
    "Сълзите бабешки
    ще се забравят"
  • Поздравление, Enena! Прочетох няколко пъти...
    Бог да те пази!
  • Поздрав за хубавия текст! Надявам се, че ще има " следва". С удоволствие бих прочела още редове написани от теб.
  • Браво Елена!Отдавна не бях чел нещо от теб.Гениална си!Не е ли време отбруленият от бурята лист да се върне при дървото-майка?
  • Елена къде се загуби,чакам да ми се обадиш.Тел.-052-75 19 85
  • Накрая винаги заспиваме свити до родословното дърво вечния си сън.
  • "– Колко мъка е имало на този свят, а аз си мислех обратното..."
    Аз ли не го знам? Разплака ме... Децата ми си тръгват скоро...
    А разказът е прекрасен!
  • Докосващ душата разказ.Разплаках се рано,рано.Въпреки,че не съм била никога емигрантка преживях разказа с мъката, копнежа, носталгията и мечтите на авторката.Благодаря!
  • Емиграцията не може да се разкаже, тя трябва да се изживее за да се разбере. Пркрасна приказка! Написана с душа и с оптимизъм. Да се надяваме че милионите лизтенца откъснати от Голямото дърво ще се върнат някога в родния дом, Защото ако продължават тези политически "хали" да духат в тази посока, скоро по клоните на това Голямо дърво ще останат само скапаните листа, а всички годни да лятят ще изчезнат нанякъде. Няма ли кой да спре тези "ХАЛИ"????
  • Душеприказчица!
    Прегръдка!
  • Разказът те грабва,създава усещане,че си там.Вълнуващ е и ти се искат още такива.Поздрави и пожелания за още вдъхновения за нови творби!
  • Поздрав!
  • Искам у дома...
    Приказка!!! Благодаря!
  • Много ми допадна. Благодаря.
  • Много често си ме разплаквала...Уникалният ти талант да разказваш, примесен с тъгата ти гали душата ми и често я кара да плаче...Много ми се иска някога да те видя, Елена!
  • Адмирации и от мен, щом успях да се просълзя, значи си си свършила майсторски работата ... написала си го със сърцето си!
  • Много ме развълнува! Прекрасен автор си!
  • Много ме развълнува този разказ, Елена! Урок по човечност, разказан трогателно и вълнуващо! Съпреживях... Благодаря
  • Домиля ми за листенцето...и не само...Елена, силна си! Много ме развълнува, така увлекателно разказваш!
  • Силно... развълнува ме!
    Написано с твоята душа!
  • Впечатляващо хубаво!
  • На този разказ му се каня още от както излезе, но чак днес намерих време. Много ми хареса, макар мъничко тъжно да звучи. Споделям и предният коментар.
    Поздрави, Елена!
  • Андерсенова приказка, направо!
  • Силно ме докосна и развълнува!
    Прекрасно написано, запознах се с твоята душа!
    Бъди здрава и силна!
    Прегръдки!
  • Много ме развълнува този разказ Елена.Прекрасно е написано както всичко твое.Радвам се от сърце за теб.И аз искам да се запозная с теб,защото разбрах,че си искрен и светъл човек.Има какво да си кажем.Живота на емигранта не е лесен.И тримата ми сина бяха в чужбина,най малкия от 8 години е все още в Испания-Мадрит,най-големия е в Лондан,а третия се върна,защото имат малко дете.Как ги чакам да се върнат колко много съм се тревожила за тях,но така е те си избраха този път,не зная ще се върнат ли тук.Добре,че е това малко внуче,за да ми запълва живота.Елена не се тревожи,бъди силна всичко ще се оправи,а като се върнеш,в България ще ми дойдеш на гости,ще се запознаем.Обичам и ценя приятелството.
  • Привет Елена! Супер е, че преживелиците на вятъра оживяват със стойност в твоя разказ, за да се докоснат емоционално до всички и най-вече до изстрадалото сърце на емигранта.
  • Ех, душевадке! Разплака ме...
  • Тъжно ми стана, Елена... Колко искреност, носталгия и мъка има тук! И поезия!
  • Докосна ме... Моите поздравления!
  • Развълнува ме твоят вятър!
    И ме върна в настоящето...
    Поздравления и от мен!
  • Вълнуващо,поздравления за чудесния разказ!
  • Развълнува ме...
  • .......
  • Тъжен автобиографичен разказ...
    Усмихни се, Елена!
    Поздрав!
  • Разказана с нежност, копнеж и носталгия. Благодаря ти, Елена!Поздрави!
  • Приказка...прочетох, задържа ме. Благодаря!
  • Докосващ разказ. И хората сме по течението на вятъра. Припомни ми как започваше Форест Гъмп с онова перце. С поздрави, Елена!
  • Поздравления!
    Въздействащ разказ ,Елена! Познавам това листо...
  • Ах, Елена, страхотен разказ - дори напомни ми за Андерсеновите приказки... Поздравления!!!
Предложения
: ??:??