Приятели,
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край. 
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо. 
На всички желая едно: ЗДРАВЕ!

Вълчицата (4)

§

   –Айтана, съкровище, какво си направила с косите си?Защо си мокра и къде ти е шамията?...Ела тук! Някой може да те види,така не бива!Дай да ти сплета косите и да не съм те видяла повече така, разчорлена и без шамия! Баща ти ще ме убие заради тебе!Виж си шалварите, на каво приличат?Къде си ходила?Аллах,Аллах!-тюхкаше се Айшето.

 –Къде мога да бъда, майчинко? В гората, а после се изкъпах във вира на реката. Нещо лошо ли има?

 –Има, има, защото си голяма вече, а е срамота!

Айтана не си даваше сметка за този факт и със широко отворените си сини очи, с оня мекота в погледа си, размекваше сърцето и  душата на Айшето.Тя я притискаше силно и чуваше как пърха сърцето ѝ, все още не осъзнала,че не е вече онова малко момиченце, което не спираше да тича по поляните и без страх сновеше из гората.

 – Майчинко, днес ме наблюдаваше Вълчицата.От дълго време не бях я виждала.Къде ли е била?

 –Той баща ти ми каза!Кой знае къде е скитосвала?...Ти внимавай!Стой наблизо!Не можеш ли да се къпеш у дома?Ще те види някой овчар и ще каже на баща ти!

  Айтана я обсипа с целувки и я завъртя в  кръг в стаята.

  Израстна висока и Алиш и Айшето като че се смалиха изведнъж.

 Айтана грабна двете гюмчета за мляко и с песен пресече поляната между къщата и саите със животните.Издои кравите и овцете.Изби маслото и се радваше на жълтите ароматни топки, които се изцъклиха отгоре.Закваси най- гъстото мляко и прецеди най-прекрасната и пръхка извара!Не беше само това, тя хващаше гергефа или куките за плетене и с ръцете си изработваше невероятни фигури!

 Обкръжението и бяха агнетата, овцете, кравите и кучетата, а любимите места-гората и реката.Като запееше, наоколо замлъкваха дори най гласовитите птички.Свършваше една песен и започваше друга...

§

   Стоян спря колата на полянката между боровете.Дядо му с лекота скочи навън.Метна раницата на рамо и се провикна колкото му глас държи.Ехото се разнесе из планината.Смъкна раницата.като младеж, сви коленe и се търкулна като топка по падината.

   Стоян го гледаше с радост и се смееше с глас.Толкова обичаше дядо си, че недай си Боже му се случеше нещо, нямаше да го преживее.Беше най-близкият до сърцето му!Спомняше си, когато беше малък, как го хвърляше към тавана и той като птичка се връщаше отново в ръцете му.Винаги се страхуваше,че дядото ще се отдръпне в последният момент и той ще тупне на пода.Това никога не се случваше и Стоян с доверие отново се хвърляше в прегръдките му , за да го подхвърлят.

   Измъкна от багажника храната.Хвърли  чантата на земята.Седна и засвири с уста,после отпусна глас и запя.Дядо му го слушаше захласнат!

   Искаше му се на дядото да има повече внуци, но след като Фидана загуби Иван и остана сама,той благодареше на Бога,че поне тя го беше дарила срадост, защото другата му дъщеря не можа.За Стоянчо  даваше собственият си живот.

 –Ще обиколим наоколо за билки.После ще намерим местенце за преспиване и тогава  ще дойдем за палатката- нареждаше той-Взе ли скарата?По брега на реката ще ни е най удобно,гледай!

  Грабна  едно камъче и го зафиши в бистрата вода.То разплиска струя и направи чадър около себе си. Стоян се наведе, взе по голям камък и го метна по далече от дядовият.

   –Юнак си ти, дядов!Юнак!Силен и здрав, но сега ще видиш какво може пък стареца!

   Той набързо свали дрехите си и се хвърли в бистрата вода.Заплува,като се обръщаше ту по гръб ,ту по корем.Стоян не се стърпя и се съблече по плувки.Двамата се смееха и се плискаха, като малки деца.Налудуваха се до насита и седнаха на брега.Вирчето пред тях беше като малко езерце и слънцето го правеше ,като сребърно.

 –Я запей, дядов, оная за Айшето!Много ме кефи!Отпуска ми душата,като те слушам!

   Стоян запя песента за голям род, а гласът му озвучаваше наоколо.Като свърши се обърна по корем и дръпна една тревичка.Захапа я, усети тръпчивият и вкус и я изплю.

 –Дядо, щеше да е добре и нашата рода да е голяма, защото колелото на живота се върти и току виж,че вече тебе те няма.Другите също ще си отидат и аз ще остана сам.Какво ще правя дядо?

   Настъпи тишина.Чуваше се само лекият шепот на водата.Всеки беше с мислите си.Никой от двамата не усещаше,че бяха под обстрел в погледа на една вълчица, свита в отсрещният бряг в храсталака. Районът беше неин и на Айтана и тя зорко бдеше някой да не заеме тяхната територия.Козината ѝ беше настръхнала при мисълта,че някой може да я нарани.Двамата непознати я напрягаха и тя сумтеше недоволно,скрита, готова за нападение.

 –Юнак- тупна го дядо му,по гърба-май сме задрямали,а?Ще палим ли огън тази вечер или не?Хайде за дръвца!Взе ли брадвето?

   Стоян се сепна.Шума на реката и мислите му за голям род го беше приспал.Сънува гъсти облаци като големи канари, летеше и се блъскаше в тях.Не отдаде значение на съня, но скочи.Отупа дланите си от сухите тревички и се надигна на крака.Свали палатката и всичко, което носеха и с лекота придърпа няколко големи клони към  мястото за огнище.Фенерът и скарата стояха готови за ноща.

 –А пушката къде е?В гората сме.Ще нощуваме, а рискове колкото щеш!Отивай я вземи!

 Момчето никога не спореше и затича към колата.

§

 Айтана до обяд имаше много работа.Измете кошарите.Изби маслото.Порадва се на агнетата и като приключи всичко, грабна голямата кърпа и като не видя майка си наблизо се провикна:

 –Майчинкоооо, отивам на реката.Ще препера антерията на татко и малко дрехиии!

 Айшето я чу и се подаде през прозореца:

 -Не се бави много, че да не окъснееш и баща ти да ми се кара!Върни се преди него!

   Айтана грабна бухалката и големия кърпел сапун и се запъти към реката.Запретна ръкави, нави шалварите и потопи босите си крака в хладката вода.

   Навътре в реката стърчаха едри камъни, които тя ползваше да наслага дрехите и да ги натърка със сапуна.Грабна бухалката и заудря дрехата.Тръсна я няколко пъти в течащата вода да се отпере сапуна и я отнесе на брега.Камъните така се бяха нагорещили от слънцето,че веднага поеха част от влагата.Приключи бързо с прането и, както правеше винаги, разплете дебелата си плитка, свали част от дрехите и се хвърли във вира.Косите ѝ се разпиляха като ветрило над повърхността.Плуваше и си играеше с водата.Всичкото това под зоркият поглед на скритата в храстите Вълчица.Малко по далече от нея,зад завоя на реката, тя не виждаше непознатите, навлезли в територията и.За очите на Айтана те бяха скрити, но не и за  Вълчицата.Тя беше наострила уши и долавяше всеки странен шум, готова да нападне,ако се наложи.

   Гласът на Айтана се изви над потока.

Стоян чупеше клечки и зареждаше огнището, да е готово за вечерта, като я чу.Дядо му се надигна и остана прав.Даде знак с пръст на Стоян да мълчи и бавно тръгна по брега в посока откъдето идваше гласът и я видя,седнала на голям камък,разресваше косите си и пееше:

"Ела се вие , превива, мома се с рода прощава"

Двамата стояха свити в храстите, запленени от гласа и красотата ѝ!Стоян се почувстванеловко от постъпката си и не желаеше повече да се прикрива, но дядо му го възпря:

---Ще я изплашиш!Стой мирен!

   Айтана свърши песента и започна да събира прането.Мократа и риза се полепваше по бедрата и гърдите и и тя с разпуснатите си коси изглеждаше като русалка.

   Сърцето на Стоян биеше учестено.Имаше познати момичета,с които излизаше на кафе в града, но това тук беше нещо друго, нещо чисто, неопетнено, отговарящо на дивата природа наоколо.Не виждаше от близо очите и, но знаеше, беше дори убеден,че от тях струи,топлина и допир на сродни души.Не искаше да изглежда като крадец в очите на никого, най малко на момичето отсреща и направи крачка напред и тогава чуха вой на животно, на вълк.Дядо Стоян се спусна към палатката и с два прескока застана до внук си.Вълчицата не спря да вие!

   Айтана разбра предупреждението за опастност и побягна с вързопа дрехи.Прибра се разрошена, с разтуптяно сърце, влезе в стаята си и бързо прибра косите си на плитка.Завърза стегнато шамията си,стегна шалвари и застана на прозореца.Не я напускаше мисълта защо Вълчицата така страшно виеше и какво искаше да и каже?Ослуша се, но тя вече не се чуваше.

   Алиш затвори и последната овца и сложи резето на саята.Айшето носеше бала със слама за малко теленце.Разхвърля я, поизтупа ръцете си от сламата и влезе в къщата.Не чу кога Айтана се е прибрала, не чу я да пее и се учуди защо е хвърлила прането на прага.Тя  взе дрехите и ги намята на оградата да доисъхнат и се провикна:

   –Къде си?Защо си оставила дрехите така?-Надникна в стаята  и видя в погледа и уплаха.

   –Майчинко,ти чу ли Вълчицата?Виеше лошо!

Алиш беше на вратата и отговори вместо Айшето,троснато!

   –Чух я!Защо вие сега!Храна ли няма?Що иска?Да грабна гегата и да я прогоня на където ѝ видят очите.Беше се запиляла на някъде,но се върна...

  Личеше ,че е напрегнат.

   –Взеха да се навъртат напоследък хора от града.Горе видях кола.Няма хора, жив човек не се вижда!Кой знае какви поразии правят наоколо?Сигурно за това вие оная.

   Айтана си легна рано.Нещо тревожеше душата ѝ.Сънят я отбягваше.Сети се като малка как заспиваше, гушнала парцалената си кукла, която майка ѝ уши и с която не се разделяше нито денем ,нито нощем.Като порастна я прибраха някъде.Сега точно и се прииска да я сгуши,свита на една страна в леглото си.

   Полежа така и скочи.Спомняше си,че я скътаха в скрина за стари дрехи,във везана кърпа от чаиза на майка ѝ и зашляпа боса , да я търси.

   Отвори скрина.Седна на пода, кръстоса крака и започна да вади детските си дрешки.Галеше ги и им се радваше.Стигна до вързопчето с куклата и я сложи в скута си. Махна кърпата от нея и я гушна.Стана ѝ мило!Реши да си я сложи на възглавницата си, да я гледа,а когато не може да заспи, да я притисне както някога и така да се събудят двете, гушнати.

   Сгъна кърпата, за да я остави на мястото и се вторачи в друга везана кърпа.Остави куклата в краката си и взе другото вързопче.Не беше виждала тази кесийка никога.Разхлаби връзките и от там паднаха наниз алтъни.Тя ги погали.Учуди се от къде ги има майка ѝ, защо до сега не бяха и ги показвали?Толкова злато обърка главицата и.Сложи ги на челото си и тръсна глава.Свали ги и отново ги погали.Някаква топлина премина по ръцете ѝ, но и тръпки полазиха по гърба ѝ!Прибра ги бързо в кесията.Нареди старателно всичко и грабна само куклата.

   Сгуши се в леглото.Пред очите и блестяха нанизаните алтъни.Защо майка ѝ не  беше ѝ ги показала до сега?Та те нямаха тайни една от друга! И защо са на дъното на стария скрин,а не в новия?Хиляди въпроси и се въртяха в главата.После реши ,че са от сватбата на майка ѝ. Със сигурност  искаха да ѝ направят изненада, когато се задоми!

   "Булка!Аз!С алтъни ,с каносана коса и нокти"-мислеше си тя и гушнала куклата се пренесе в сладките сънища на нощта.

§

   Стоян всеки път, когато бяха с дядо си на излет с преспиване в планината, изморен от емоции и чистия въздух , се мушкаше в чувала и на момента заспиваше.Сега, след гледката с момичето, не му се затваряха очите.Въртеше се и усещаше,че и дядо му не спи.

   Измъкна се от чувала, поседя минута две и излезе навън.Луната осветяваше водата и гледката беше невероятна.Ако майка му беше тук,сега щеше да си налее от термуса чаша ароматно кафе и с него  щеше да изпуши поне три цигари.Той се взираше в тъмнината.Видя  отсреща две светещи очи,които му се сториха като фарове,насочени в него. Не беше разбрал,че и дядо мусъщо беше  излезнал от палатката и  обгърна раменете му.

 –Какво ти е?Не ти ли се спи?Какъв беше тоя вой и защо избяга това девойче? Сигурно живее наблизо?

 В главата на Стоян имаше повече въпроси, отколкото на дядо му.

 –Нещо не ми се спи.Виж отсреща-посочи той.

 –Някаво животно има там.Я да си лягаме ние!Влизай вътре!

 Легнаха ,но и двамата знаеха,че не спят.Почти сутринта, изнурени от безсъние, захъркаха.Стоян леко и монотонно,а дядото с отворена уста издаваше страшни звуци.

 Слънцето хвърляше лъчи през дърветата, когато двамата се събудиха.В огнището още тлееха няколко въгленчета, останали от нощта.Стоян хвърли шепа вода върху им и седна на брега на реката.Хвърли няколко камъчета във водата, но това не го задоволи. Дядо му сипа кафето в чашките и му подаде мазен плик с мекици ,който купи точно преди тръгване.Той вече ръпаше една и пудрата захар се разпиля по дрехата му.

 –Ех,че съм и аз,като децата.Улях се, хахаха!Пръхкави са.Яж! Има много.Мекичара, нали ми е приятел,е напълнил плика, има и за стръв на рибата.Ще къцаме ,нали?Отивам за въдиците и столчетата!

   Стоян скочи пъргаво и го изпревари.

 –Ти дядо, кажи само къде, аз ще пренеса всичко.Ти яж! На мен кафето и една мекица ми стига.Кажи на твоят приятел да смени тигана.Направил ги е колкото кръглите антени.

 –Хахаха, ще му кажа, но аз съм му обещал пъстърва и ще гледаме и ние да се представим, колкото хей такива мамули-посочи той до лактите си размера.

   Звънкият им смях огласи сутрешната тишина.Удоволствие беше да ги гледаш как си говорят,седнали на рибарските си столчета.

§

   Айтана не спа спокойно.Събуди се с главоболие, нервна и напрегната.Мъчеше се да прогони мисълта за алтъните в кесията, дори искаше да ги сложи на главата си и да изненада Айшето, както дои кравата, но се отказа.Няколко дена не ѝ се ядеше, а и сънят ѝ стана неспокоен, разкъсан, кошмарен.Чувстваше се отпаднала, с омекнали крака.Знаеше,че има място, където може да си възвърне силите,но след страшния вой на Вълчицата не се чувстваше сигурна и се двоумеше какво да направи.

   Позавъртя се из къщи.Майка и беше станала по рано и нямаше какво още да се върши.Все пак се реши.Взе дрешките за пране и излезе.Айшето я видя през чардака и напоследък я наблюдаваше,че е прежълтяла,отпусната.Ето сега тръгна без песен към реката.Взе решение по късно да седнат двете на чардака и да поговорят ,за някой "женски" работи,които все отлагаше, а беше време.Нямаше за кога да отлага, а за тайната....не помисляше.Рано беше!

   Айтана вървеше с наведена глава.Риташе изсъхнали клечки и камъчета .Не ѝ се переше, но с ярост заудря с бухалката.Кичур немирна коса се разплете от плитката и.Тя вдигна глава да махне с ръка косата и да забърше потта от челото си и ги видя!Двама мъже, седнали един до друг, много близо срещу нея, на отсрещния бряг.Толкова се обърка,че не знаеше какво да направи?Не можеше да побегне.Късно беше!

   Младежът вдигна ръка за поздрав, а тя втрещено го гледаше.Идваше и да потъне в земята от срам и неудобство!

 –Здравейте!-побърза той да я извади от положението-Как е?

   Тя не отговори, а забързано се спусна да събира недопраните дрехи.Стоян не желаеше тя да избяга както предният път и тръгна през реката към нея. Дядо му остана на другия бряг.

–Защо бързате? Вчера Ви видях за миг, но сигурно се изплашихте от воя на вълка и избягахте.Няма от какво да ви е страх.Аз и дядо не сме лоши хора.Казвам се Стоян, на него съм кръстен, а Вие?

   Той беше почти до нея.Тя беше навела глава и немирният кичур закриваше очите и. Нервно се хвърли да събере дрехите от камъка и една блуза падна във водата.Той се наведе едновременно с нея да я вземе.Нито той , нито тя видяха,че от храстите изкочи Вълчицата и се хвърли във водата.Всичко това пред очите на дядо Стоян.Той ритна столчето и се спусна за пушката.Стреля във въздуха, да сплаши звяра, но реакция за страх нямаше.Бухалката лежеше на камъка и Айтана я грабна .Заудря Вълчицата със все сила по гърба.Налагаше и крещеше:

 –Затвори тая уста, проклетнице, махай се, махай се!!

Стоян беше толкова шокиран,че не направи разлика между вълк и куче и като обичаше много животните му се искаше да я погали и укроти.

Айтана схвана мисълта му закрещя срещу него:

 – Бягай!Бягай!.

   Той стоеше като закован.Всичко ставаше за част от минутата.Дядо Стоян нямаше как да натисне спусъка и тичаше като луд,с пушката в ръка, напред назад,насочил мерник и той не знаеше накъде?Айтана разбра, че спасение няма.Вълчицата беше решена да разкъса момчето и щеше го направи пред очите на дядото!Тогава се хвърли върху гърба и.Започна яростно да скубе козината и да я бута в обратна посока, към брега.

   Гледката беше потресаваща!Момичето се хвърли върху и  и стисна врата ѝ с цената да я удуши.Силите я напущаха.Вълчицата усети как се разхлабиха ръцете и и бавно започна да отстъпва назад , към брега като влачеше Айтана, която все още се държеше в  част от козината ѝ.Щом излезе от водата ,тя разтръска тялото си и момичето се откъсна от нея и падна на брега.Главата му се удари в камък.

   Вълчицата заднешком се шмугна в храсталака.

   Стоян се събуди от състоянието в което беше изпаднал.Всичко стана толкова бързо, че той дори не успя да реагира.Дядо му вече беше събрал прането.Взе бухалката и недоверчиво се оглеждаше към мястото, където изчезна опасноста и даде нареждане:

 –Вдигай я!Ще търсим помощ!Тя живее някъде наблизо..

   Косата и се беше разпиляла и висеше разбъркана.От дрехите и се лееше вода.Очите и бяха затворени.Тя не реагираше.Стоян притискаше мокрото и тяло, а сърцето му излизаше из ритъм.Като минаха завоя на реката, видяха кошарите и къщата. Дядо Стоян крещеше!

 –Хора помогнетеее!Има ли някой тук?

Айшето чу виковете и изтича на чардака.Зърна Айтана в ръцете на момчето и се втурна към тях, скубейки косите си.

 –Детето ми,моето дете-дереше се тя-Какво сте и направили?      

   Викаше и удряше и останалият без дъх Стоян.

   Дядото мина напред и бутна вратата с крак.Първото, което видя ,беше миндерчето до стената и насочи внука си с поглед.Айшето започна да ги избутва от антрето с юмруци навън,като не спираше да крещи.

    –Чакайте!Спрете!Моля Ви!-взе се в ръце дядото-Някакъв звяр се нахвърли върху внука  ми!Щеше да го разкъса, ако не беше Вашето момиче, да го спаси!Укроти го, но ѝ стана лошо.Звярът я изнесе на брега !Ние нищо не сме ѝ сторили!Имате ли валериан?

   Айшето не го слушаше.Тя виеше като ранена вълчица.Дядото набра кураж и пристъпи до миндера.Започна да разтръсква тялото на Айтана.Удряше я по бузите, но тя не идваше в съзнание.

   Айшето беше като луда.Щуркаше се да намери нещо да покрие тялото и умираше от мъка, че чужди мъжки ръце докосват детето и! Когато дядото направи опит да свали дрехите ѝ,за да разтрие сърдечната и област, Айшето откачи пушката и нареди:

   –Ще стрелям!Навън!Навън!

 Тя с трясък затвори вратата и пусна резето.Свали мокрите ѝ дрехи , като нежно попиваше влажното ѝ тяло.Обхвана лицето ѝ  с две ръце,но не срещна топлият поглед на Айтана.Не можеше да я остави с двамата мъже и да тръгне да търси Алиш и чупеше пръсти.Трябваше да спаси детето си, но как???

   Стоян стоеше облегнат на една греда, която крепеше чардака и драскаше по тревичките с крак.Дядо му взе бързо решение:

 –Стоянчо, дай, дядов, да я склоним тази жена, да закараме момичето в града.Ще се обадим на леля ти, защото времето лети и не знаем колко е сериозно положението!

   Жената от вътре виеше на умряло.Дядо Стоян почука на вратата.

 –Отворете , моля ви!Искам да поговорим.Чуйте ме!Губим време, а то може да е ценно за здравето на дъщеря Ви. Дъщеря ми е главен лекар в града, нека закараме момичето!Така рискуваме живота ѝ!Разбирате ли ме?

 –Никъде няма да ходи!Трябва да дойде Алиш.Той ще каже какво да правим!Аз от тук не мърдам!

   Айтана размърда глава.Промърмори нещо, но не ѝ се разбираше.

 –Къде да го търсим? Та ние не познаваме района и него не знаем, но ще го намерим,щом трябва.Ако чакаме да се прибере, вече може да е късно!!!-мъчеше се,дядо Стоян да убеди опърничавата жена.

   В този момент и тримата чуха воя на вълчицата и я видяха, застанала на четирите си лапи, готова за скок.Виеше като никога до сега и въртеше главата си към небето.Нямаше спасение от отворената и уста и нищо нямаше да я спре да ги разкъса.Нямаше начин да преминат през полянката и да избегнат срещата си с нея.

Айшето чуваше воя ѝ.Видя как двамата непознати бързо се върнаха назад.Тя изкочи навън и без страх затича към виещата вълчица.

 –Махай се!Махай се!-крещеше тя-Алишко го няма!Трябва мииии!!! Къде е-е-е? Айтанаааа, Айтанааа!

Хвърли се на колене и заудря главата си в земята.

   Вълчицата присви лапи и леко запълзя назад.Като се отдалечи достатъчно от жената, скочи на крака и се понесе в галоп на някъде.За Стон и дядо му това беше като сън!

§

   Вълчицата тичаше и виеше.Обиколи две пасбища.Алиш я чу.Можеше да познае воя ѝ сред глутница вълци.Веднага си даде сметка, че нещо не е наред, нещо е станало.Затича!Събра стадото!Удряше всяка овца,която му се пречкаше да се бави.

   Колата от билото беше преместена по-близо до къщата.Той се напрегна.Нещо в него отново кипна.Искаше му се до неговото семейство никой никога да не се доближава.Страхуваше се,че все някога, някой може да разкрие дълго пазената тайна за Айтана.Колкото по малко хора,се навъртат наоколо,толкова по- добре.

   Щом стадото тръгна към саята,той не изчака,а се втурна към къщата.Видя двама непознати,свити в ъгъла до входа и чу вика на жена си.Стисна гегата и се втурна към тях.Айшето застана помежду им и го избута към стаята.Алиш се хвърли на миндера.

   –Дъщерко,Айтанааа!Какво ти е чедо/Айтанааа!

   –Какво да правим Алишкооо?Искат да я откарат в града, да ѝ помогнат!Тя е спасила момчето от Вълчицата!Ами ако умре?

 Той се чудеше какво решение да вземе.Ако се случеше непоправимото, никога нямаше да си прости за грешката.

   –Ще я закараме! -отсече-Тя гори в огън.Ти оставаш тук.Не се страхувай!Тя е наблизо, ще пази!

   –Аз ще карам, за по сигурно,че ще стигнем по бързо!-отсече дядо Стоян!

   Минаваше през поляните и очертаните от каруците пътища.Мина през няколко махали и излезе на шосето за Велинград.Алиш галеше лицето на Айтана, легнала на краката му и от време навреме бълнуваше:

–Алтъните, алтъните!

   Алиш не обръщаше внимание на мърморенето ѝ, но когато тя за миг отвори и двете си очи, хвана ръкава на ризата му и кратко и ясно каза:

–Онези алтъни...-и затвори отново очи!

   Алиш едва издържа напъните на сърцето си.То щеше да се пръсне. Какво искаше да каже тя? Все още не бяха ѝ казвали нито дума и тя не знаеше за тях!Те стояха непокътнати и скрити.Дали тези непознати не бяха свързани с тази тайна и те по някакъв начин да са внесли смут в душата на Айтана?Беше невъзможно,но едно местенце глождеше съзнанието му.

   Никой не забеляза, че в началото Вълчицата тичаше след колата.От устата и течеше пяна, но тя не се отказа така леко. Когато колата набра скорост, тя започна да изостава и накрая силите ѝ свършиха. Сви лапи и остана известно време така.После се обърна и се върна пред къщата.

   Айшето я видя през прозореца,свита на кълбо,сутринта , когато тръгна към стадото.Днес нямаше да го кара по пасбищата, но пусна овцете по поляната.Знаеше,че Тя няма да позволи нито една овца да се отдели от останалите.Мислите ѝ бяха само в посоката,в която замина колата.

(следва)