Вълшебните бисквитки

Царете на две царства били приятели. Единият имал син, а другият дъщеря. Двамата винаги казвали, че ще оженят децата си , когато пораснат.

Момичето растяло добро, любознателно и много трудолюбиво. Обичало да се грижи за голямата цветна градина в двореца. Там цъфтели най-красивите рози в царството. Но най-много обичало да стои в кухнята, до най-възрастната готвачка и да я пита - това как се прави, в другото какво се слага. Научило много неща от тайните на старицата. Започнало да прави малки бисквитки. Красиви и вкусни ги правело, а и най-важното - те били вълшебни.

Принцесата ги приготвяла с голяма любов и хората, които хапвали от тях, ставали по-добри.

В другото царство, принцът, обратно на казаното за принцесата, растял груб, даже жесток растял. Изобщо, лош човек. В градината нямало цветя. Той посичал всичко, което е над земята. Хората избягвали срещите с него, защото той ги удрял или блъскал. Обичал лова. Да убива. Да убива животни и птици.

Пораснали принцът и принцесата и родителите им ги оженили. Заживели в двореца на принцесата. И тук принцът започнал да излива злобата си. Красивата цветна градина вече не била красива. Цветята лежали на земята. Той ги посичал.

Чудела се принцесата как да го направи по-добър. Започнала да прави всеки ден вълшебните бисквитки. Подреждала ги в красиво блюдо. Поставяла ги на видно място с надеждата, че принцът ще ги опита. Ще хапне от тях и ще стане по-добър. Красив бил принцът. Тя го обичала много.

И наистина, когато един ден той ги опитал, чудото станало. Преобразил се. Падналото цвете повдигал, утешавал тъжния, на бедния - паричка давал. Сам се чудел на обрата. Принцесата не разкрила тайната си. Той продължил да си взема от бисквитките. Вземал със себе си от тях и когато срещнел човек, му давал да си хапне. Хората ставали по-добри. Заживели спокойно и щастливо.

Най-щастлива била принцесата. Продължила да прави всеки ден  вълшебните си бисквитки.

Нали има още лоши хора по света? Дано да срещнат принца и опитат от тях. Да станат добри.

Деца, ще ви кажа тайничко - във всяко нещо, направено с любов, има вълшебство. Има.