Вьпроси 1
Колко кратко живеем - миг от вечност,
малка песъчинка от дюна.
И се мислим за безкрайност.
И за нещо повече от времето.
Смятаме, че ще доживеем до мига
в който ще споделяме тайните си,
в който ще виждаме невидимите - истинските неща
и в който ще можем да се докосваме.
Но така няма да успеем,
защото не друга, а напротив,
сигурността е тази, която ни пречи.
Сигурността, че не само ние ще се жертваме,
а и че другият, отсреща ще сподели, погледне или ни докосне.
И кой от нас ще прекрачи пръв преградата
да се похаби и жертва.
Или ще чакаме другия, за да не рискуваме излишно.
А в същото време в миговете, кратките,
колко красота ни подминава и си отива.
Завинаги.
Колко кратко живеем - миг от вечност,
малка песъчинка от дюна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Илиев Всички права запазени
