Възкресения с отмъщение

Тъкмо пееха в читалището оперни песни, Ема Жабова почувства как
Земята се люлее. На гърба на Ема тежаха няколко тежки гряха.
Изневяра на бившия си мъж Давид, който умря убит от любовника и
Мурад. Тъкмо си легнаха спокойни, че той пътува за алкохол във Варна,
Който ще продава в магазина. Бяха загасили металната лампа с орнаменти,
Бяха захвърлили дрехите си върху кожения диван. Ароматните свещи
И спагетите бяха свършили. Пердетата от зелена дантела бяха дръпнати.
Мъжът и се върна ненадейно. Стана спречкване. Двамата се сбиха на пода
И събориха малката кафява лакирана масичка с кристална ваза с жълта роза.
Котката изхвърча като тигър от стаята уплашена.
Някой беше гръмнал с пистолет. Лампата загасна нищо не се виждаше.
 Всичко се извърши на тъмно. Ема напипа набързо роклята си и се опита
Да я закопчее и да сложи палтото си. Любовникът и бе ранил мъжа и
И тя бързаше да го качи в колата и да го откара в болницата. Но точно тогава
Колата отказа. Мурад изчезна, без да се обади. Най-накрая успя да запали
Колата с помощта на един мъж, с който случая я срещна. Видя бялата
И двуетажна сграда на  спешно отделение. Лекарите в зелени дрехи паникьосани
Викаха и обясняваха нещо. Роклята и беше в кръв и тя беше с коса в безпорядък-
Черна и на кичур и. Мурад беше избягал някъде. Усети как повръща на паважа.
-Вие каква сте му? Какво стана? Как се казва?
-Не може да говори
Беше онемяла, а беше певица. Мъжът, който я срещна я заведе у тях.
Преспа на дивана до него. Имаше и амнезия. Беше се ударила в масата
И и тъмнееше пред очите. Казваше се Ема. Чак сега чу истинското си
Име - Амалия Тъмова.
-Земетресение, бягайте - викаше ръководителката на хора.
Беше настанала суматоха. Столовете се люлееха като картонени манекени и
Купите и снимките се забиха в земята. Глинените фигурки страшно се
Пропукваха и увисваха безтегловни. Книгите се движеха като побеснели
По шкафа, който се огъваше като метал нагрят от огън.  Щорите се въртяха
Като наниз смокини или риби, сушени на някаква тераса.
-Ана успя да се измъкне. Шалът и се хвана за вратата, която някой блъсна.
Телефонът беше на земята. Мъжът и крещеше нещо. Чуваше само.
-Там ли си Ема. Става нещо. Като, че ли мъртвите възкръсват. Гробовете
Се движат. Тук сме строим магистралата и земята се цепи. Скрит съм
В колата, но става ужасен смут. Автомобилите едва едва се движат.
Камионите, ремаркетата подскачат и земята като че се набръчква.
Мисля че най-добре е да се скриеш някъде. Господи, сякаш  че Библията
Се оказа вярна. У дома ли си, Ема?
Ема беше вече вкъщи и пребледняла седна да похапне. Телевизорът
Беше включен. Погледна и се ужаси. Беше Давид. Седеше и слушаше
Евангелският канал с проповеди. Не беше мръднал.Все същия млад,
Както го знаеше от години.
Тя веднага позвъни на лекар и поиска хапчета.
-Изчакайте, говоря с убитото си дете.
Всички са се побъркали. Рече си тя и тръгна към съседите. Съседката беше здравомислеща Комунистка и щеше да и даде съвет.