Гумите на колата пееха по асфалта. Тук-там останали големи орехови дървета хвърляха сянка от есенното слънце, с листа в един такъв неопределен цвят, зелено,жълто, кафяв. Крайпътните дръвчета и те бяха обагрени в подобна палитра. Колко права е мисълта '' Природата е най-великият художник ''. Есен е, време за цветна есен и листопад.
Отделих малко свободно време и сега пътувам към Хаинбоаз, не че е нещо специално, но опознай Родината за да я обикнеш и от кога не съм минавал по този път. Даа, Вонеща вода, ще спра да запаля чешмата, ще поспра и горе на Предела, дали още стои мотелчето ли ресторантчето ли, дали още има кисело мляко в глинени панички.
Пред Николаево съм, е работливи стопани са, лавандулата окосена, слънчогледа пребран в хамбарите, завой и съм към Гурково. Превозни средства спряни в дясно, хора се щъкат около тях. Да няма панаир . Някакви табелки.
Излезнах пред всички спряли возила. Понамалих скоростта. Пресрещна ме младо едро момче с палка в ръка.
- Къде бе дядка - наведе се ...