Why do all the good things come to an end?
Затвори очи, преглътни, опитай се да вдишаш още венъж... не намерих сили. Отворех ли очи - сълзите щяха да ме залеят, преглътнех ли - нещо в гърлото ми ме задавяше, вдишах ли - задушавах се. Започнах да вървя по-бавно, защото не виждах почти нищо от сълзите. Те се стичака бавно и ми напомниха колко много го обичам, колко много имам нужда от него и колко много той се отдалечи от мен. Боли ме, обичам го, искам го, страх ме е да не го загубя, защото загубя ли го не знам какво ще се случи с мен, ще потъна и не знам дали бих могла отново да изплувам. Не чувах нищо и затова се спрях, исках да върна времето назад и всеки път, когато стигна до момента, в който се намирах сега отново да превъртя времето назад и после пак, и пак, и пак, и така до безкрай.
Седнах на първата пейка, която видях. Тя ме пренесе назад във времето, отвлече ме от празната градина и ме заведе на онова място, в онзи така далечен коридор, където той за пръв път ме хвана за ръка, к ...