Животът е странно нещо. Кога да се родиш, кога да умреш?. Истината е, както казва бай Иван:
" Преди да се родя не съм пил! След това няма да пия! Абе, дай сто грама!"
Бай Благо беше и е добър Човек. Когато беше старото време той завърши техникум.
Тракторите бяха неговата слабост. Работа обаче нямаше. Той реши да отиде до домът на партийния секретар. Много се притесняваше.
Натисна пътният звънец и тръгна да бяга.
Изведнъж чу зад себе си глас:
- Благой! Благо! Какво има?! Да няма болни? -
партийният го последва - Спри се! Спри!
- Нищо няма, Бате Мите! Срам ме е!
- Защо? За какво?
- Искам да бъда тракторист! Може ли?
Димитър го придърпа към себе си. Прегърна го.
- Може, Благо! Лично, ще се застъпя за теб!
- Благодаря, Бат' Мите! Аз нямам какво да ти дам! Ние сме бедни, знаеш! Донесох ти едно жълто пиленце! Мама каза, че ще стане кокошка...
Ще снася яйца...
- Не се тревожи - каза партийният - карай си трактора и не забравяй никога! Доброто сърце тежи повече от златото!"
Времето, като буйна река се завтече по нанадолнището...
Много зими изминаха, много хора се споминаха.
Горе, на гробището станаха повече от селото...
Бай Благо оцеля! Цял живот караше неговия трактор. Пенсионира се. Купи си кокошчици - носачки.
Един ден чернооко момиче позвъня на варта му
- Кой търсиш, чедо? - попита Благо - Ти на кои хора си?
- Извинявай, чичо Благо! Дъщеря съм на Димитър . Искам да си купя яйца.
Благо се сепна. Сякаш се върна назад, назад.
Болното му сърце, претърпяло два байпаса, се разлупка, заговори...
- Имам, чедо! Ела! Ще ти дам!
- Аз искам да си ги купя.
- Разбира се! Почакай! Колко, ще искаш?
- Двадесет, ако може!
- Може, Чедо! Може! Хей сега, ще ти донеса! Ще видя и полозите, да не са снесли наскоро...!
Благо се засуети. Имаше много яйца, но искаше по някакъв начин да се отблагодари на дъщерята. Вместо двадесет сложи двойно повече яйца в чантата.
- Ето ти яйцата момиче. И мобилният ми телефон написах на листче...
След един час мобилният телефон на Благо иззвъня:
- Чичо - прозвуча млад момински глас - Яйцата са двойно повече!
- Не са - отговори бай Благо усмихвайки се сякаш на падащата есенна мъгла - Не са! Тези кокошки татко ти ми ги подари!
© Хари Спасов Всички права запазени