Разказът е истинската житейска история на мой роднина 

  Не било много отдавна. Но хората имали други обичаи, нрави и традиции. Семейството било на почит, нравите - строги, а традициите се спазвали безпрекословно.  Тачело се богатството и всеки се стремял да го постигне, както може.  Момата не можело да има близки отношения с ергени преди сватбата. Но се случвало и изключения, при които родителите бързали да предприемат необходимите мерки, докато не е късно.

    Бащата и майката били категорични: момата им няма да се омъжи за бедняк. Те знаят, „от работа не се хубавее , а се гърбавее“.   Изпитали са трудностите на живота,  напатили са се доста и единственото, за което сега мечтаят, е да омъжат чедото си в богат род. Но момата е непразна, а семейството на  момъка , макар и работливо , е едно от най-бедните в селото.

    След няколко безсънни нощи , решават да я пратят при роднини в далечен град, докато роди. После ще  харижат детето  на бездетно семейство. Стоянка- тяхната дъщеря, няма и да я питат. Тя няма думата.

    Притихнала и изплашена, Стоянка заминава при роднините. Ражда детето , но дори не го и вижда. Родителите й вече са намерили на кого да го харижат – честни, трудолюбиви  и сериозни хора. Новото семейство с радост приема бебето,  дават каквото могат за него и обещават да го отгледат с грижа и обич.

    Огорчена и  съкрушена Стоянка се връща у дома . Принудена е да забрави любимият момък, пък и той, някъде се запиля…

    Скоро родителите й намират богат мъж и тя с неохота се омъжва за него. Отива в богат род и заживява там, работейки почти наравно с наетите  работници на полето  и по нивите.  Научава се да върти и богатската къща и да посреща важни гости в хана на мъжа си.

     Не след много време се сдобива със син, после и с щерка. Животът се търкулва  като кълбо прежда. Постоянният труд и грижи помагат да забрави невидяното дете. Мисълта , че ще е оглеждано  добре донякъде я успокоява.

    До 16-тата си година Янко е обкръжен от много  обич и всеотдайност. Отива да учи в гимназията в съседния град.  В края на всяка седмица се връща в къщи и понеделник отново е в училището.

    Един ден,  случайно или не, го среща непозната жена, която му казва, че е осиновен. Янко е в шок. Започва да си спомня случаи, които го убеждават, че това е истина. Зашеметен от  обида и ненавист към  осиновителите, той се разболява. Две седмици не се връща вкъщи.

    Обезпокоени,  майка му и баща му идват  да видят, защо не се връща . Заварват го болен и разстроен. Разбират причината и го убеждават да се върне вкъщи,  да се погрижат за здравето му. Обещават му, че като оздравее и като премисли, ако иска,  може да потърси жената, която го е  родила. Янко се съгласява.

    Учебната година свършва и през ваканцията той успява да открие родната си майка. Много се вълнува, докато чака пред  богаташката къща. Зад портата се чува глъчка от  хана, в който чорбаджията - мъжът на майка му,  разговаря с  пренощувалите там търговци. От двора на къщата се чуват и детски гласове , вероятно от децата на майка му.

    Излязлата на портата жена го гледа подозрително,  враждебно. Като разбира, кой е и, че е дошъл да се запознаят, Стоянка отсича ядосано: - „Не искам да идваш повече! Ти си имаш майка и баща! Да не съм те видяла втори път, тука! Аз имам свои деца!“ – и бързо се скрива зад дебелата порта.

    Янко е потресен! Не е очаквал такова нещо от родна майка. Всичко друго, но не и това! Тръгва си, сълзите рукват. Връща се съкрушен, три дни и три нощи ни яде , ни спи. Седи в градината, плаче, наблюдава тревичките, пчеличките и пеперудите. Гледа волните птички в небето и си мисли “Защо не съм птичка!“. Постепенно сълзите пресъхват.  Започва да се грижи за градината .

    Лятото минава. Завършва училището и тихо и кротко отива да работи в  по-голям град.

    След време се оженва , ражда му се дъщеря. Той е грижовен съпруг и баща. Годините минават.

                                                                                                    Следва