Яворов е арменски поет
Преди доста години попаднах на един вестник, издание на арменската общност в България.
Вестникът се казваше „Арарат”, не зная дали се издава все още. Беше интересно композиран - статиите бяха написани както на арменски, така и на български език. Там открих една статия на бургаския учен, писател-фантаст, поет и общественик Агоп Мелконян, озаглавена “Яворов е арменски поет”, цитирам по памет заглавието. В нея се разказваше за това как вандали разрушават бронзовия паметник на Яворов в София, за да продадат бронза като ценен метал.
След този случай арменската общност събира пари и построява нов паметник на Яворов.
Възмутен както от вандализма, така и от нехайството и безхаберието на държавните институции към този случай Мелконян пише:
„…Ние, арменците, събрахме пари за нов паметник на Яворов, понеже никоя от държавните институции не откликна на нашата инициатива. Ние изградихме този паметник наново, и ако отново бъде разрушен - ние пак ще го изградим. Понеже Яворов е наш, арменски поет, а не български!…”
С мои думи - това е смисълът на статията на покойния и уважаван не само от мен съгражданин Агоп Мелконян.
Колко доблест, горчивина и сарказъм има в тези слова! Но и колко истина има. Арменската общност в България е завинаги благодарна на българския народ. За това, че е дал убежище на арменските бежанци - изгнаници по време на масовите кланета над тях в началото на 20-ти век, организирани от турското правителство.
Арменците помнят дълго, те никога няма да забравят добрината. Няма да забравят честността, и мъжеството на поета Яворов, който възпява страданията им в поемата си „Арменци”.
И така, Яворов, забравен от България и от българите, но не и от благодарните арменци вече не ни принадлежи. Радвайте се, господа и госпожи управляващи и дано ви приседнат парите, които спестихте от несторения скромен паметник на великия поет!
Те са изцяло и завинаги ваши.
А Яворов - вече не…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Димитров Всички права запазени
