Беше сухо и горещо лято, слънцето печеше силно и по Балкана, но жарките му лъчи бяха по-поносими, по-жалещи. Горите бяха столетни и прохладни, селцата дишаха под сенките на високите планински баири. Природата беше благодатна към хората, сякаш беше съпричастна към голямата им мъка, към свободата за която жадуваха. Те работеха по цял ден, но залъка им горчеше, страхът от турците се беше впил в сърцата им, още от люлката, така се раждаха, така живееха и така умираха от векове. В едно младо семейство, омразата към поробителя беше по-силна и непримирима, предаваща се от поколения на поколения. Георги беше силен мъж: тялом и духом и беше готов на всичко за да защити семейството си, ако се наложеше. Този дух щеше да предаде и на децата си, да почитат традициите, да помнят българското, да пазят семейното огнище. Иначе беше кротък човек, говореше винаги тихо и бавно, не повишаваше глас на никого, но станеше ли въпрос за турци, кръвта му закипяваше. Не влизаше в разпра с хората, особено когато и ...