За бабите,орехите и земята
Спомням си, като бях на десет и минавах покрай пантеона да лющя злато от купола с ключа, де висеше на врата ми, спрях до един грамаден орех, пълен до горе. Ама на високо. Не мога да набера. Седя и се чудя как да се кача. По едно време като духна един вятър. Страшен! И взе, че събори ореха. Веднага дойдоха разни бабки отнякъде, като от нищото, и го почнаха. Докато се усетя, го обраха до шушка. Успях десетина ореха да взема, тоест да напълня единия джоб. После ги отварям на един камък, те кухи и вътре някакви паяжини, като изгнило. Всичките такива. Мина една от бабите с две торби, гледа ме и се смее;
- Ти баш изгнилите си обрал, баба... Нà ти малко здрави.
Бръкна и ми даде шепа от нейните. И верно бяха хубави. Викам ù:
- Е как ги различи, бабче?
- На тая земя бая трябва да поживееш, баба, да свикнеш да различаваш нещата. Животът ще се врътне, както слънцето около земята, и ще се научиш. Жалко, че тъкмо като се научиш, и трябва да си ходиш. Ама може би тва е целта, бабиното. Не да използваш наученото, а просто да го разбереш.
- Абе, бабче, викнах аз, днес учихме, че не слънцето, ами земята се върти. Какво приказваш и ти...
- Земята, баби, ако се въртеше, щеше да разбереш. Те все я обсъждат, спорят. Била плоска, кръгла, била вдлъбната, крушовидна, топчеста и куха, а истината е, че тя е черна, мръсна и скърца между зъбите.
- И къде свършва - попитах.
- Никъде, отвърна тя, няма ръб отде да паднеш, като космоса е. Не им вярвай, че я обходили, или видели отгоре. Лъжат, баба, лъжат, като дърти цигани. Земята е като в клетка. Като в орех. Една клетка е пълна с галактики. Викат им чехълчета и митохондрии. Та земята и тя така. Плува в течност и има ципа.
- И ние сме под ципата?
- Да. Като бебетата. И като умрем, ще се родим извън тази клетка. Там, където е всъщност всичко. Айде, баба, че ще ми загори манджата. На ти още една шепа орехи.
Изсипа ги в ръката ми и си тръгна. След няколко крачки се обърна и викна:
- И като ги събираш, гледай да са по-тежки, баба...
Аз кимнах, сложих ги в другия джоб за после и отидох да си чагъртам златото от пантеона, чудейки се, като ходя по земята, нагоре ли вървя всъщност, или надолу.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лебовски Всички права запазени
