за безсилието
Колко време продължава любовта? Къде отива? Слива се с миризмата на мръсните чорапи или се оттича в канала след като сме пуснали водата в тоалетната. А защо боли?
Защо след като човекът е такова животно, трябва да го боли и да скърби за друг човек? И това реално ли е?
Знам, че мен ме боли... Това прави ли ме повече човек? Или ще оправдае факта, че ще надяна отново кожата на бясна вълчица? Защото сега съм жадна за кръв... За всичко, което ми беше отнето с едно щракване на пръстите. И вместо да вия от болка, ще изляза на лов, с цялата гордост и надменност, които са ми останали.
А всъщност ми идва да скимтя. Да подвия опашка и да бягам... Няма къде да се скрия. Няма и рамо кой да ми предложи.
Трябва ли да оцелея? Ще кажа трябва, защото никой не заслужава да бъде изгубен в тълпата.
Защо след като човекът е такова животно, трябва да го боли и да скърби за друг човек? И това реално ли е?
Знам, че мен ме боли... Това прави ли ме повече човек? Или ще оправдае факта, че ще надяна отново кожата на бясна вълчица? Защото сега съм жадна за кръв... За всичко, което ми беше отнето с едно щракване на пръстите. И вместо да вия от болка, ще изляза на лов, с цялата гордост и надменност, които са ми останали.
А всъщност ми идва да скимтя. Да подвия опашка и да бягам... Няма къде да се скрия. Няма и рамо кой да ми предложи.
Трябва ли да оцелея? Ще кажа трябва, защото никой не заслужава да бъде изгубен в тълпата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Мандраджиева Всички права запазени
