Както стоманата се калява докато е гореща, така и мъжът се калява в битка и огън. Бъди винаги, приятелю, с добро и честно сърце, бъди свободен човек! Братството между хората се калява с огън, братът скача в огъня за брат си и не пита и не се мае страх ли го е или не, но пази честа на кръвта си. Много хора има, приятел мой, но малко човеци. Първа грижа винаги трябва да ти е да бъдеш човек справедлив и достоен. Бъди справедлив в решенията си, достоен в постъпките си! Учи се цял живот и не казвай, че това или онова е достатъчно – човек учи се цял живот. Поучаваш ли се от всичко в живота си, ще стигнеш до мъдростта, а който е мъдър, то той е и достоен в постъпките си. Но знай, приятелю, че не е нужно да си мъдрец, за да живееш достойно, защото който е с честно и добро сърце, то той е и достоен човек. Пази честа си, като двете си очи, понеже мъж без чест е като слепец, който се води от чужди хора и който е винаги в мрак и тъма. Прощавай, когато е нужно, знай, че прошката е присъща на добрите хора, но никога не забравяй и нека лошото ти бъде за урок и винаги се поучавай. Приятелю, ако някога изпаднеш в немилост и си сам в бурите и ураганите, бъди смел. Бори се и ако е нужно, сам скочи в огъня, но не се бой. Смелостта калява характера, честта се изпробва в битка и огън. Никой не може да те победи, докато сам не се предадеш. Предадеш ли се веднъж, ще се предадеш и втори път, затова ако си паднал, изправи се, колкото и да е тежко и мъчно и следвай пътя на сърцето си! Времето не чака, приятелю, но ти със собствените си сили и мишци ковеш съдбата си. Веднъж се живее и веднъж се умира, не забравяй! Живей и умри, като мъж с чест, като мъж достоен и свободен! Колко е красив светът, колко прекрасни неща има в него, от животните до нещата, изградени от човешка ръка! Но какво е всичко това, ако си разпнат между живота и смъртта?! Какво е всичко това, ако душата ти гори в огън, ако сърцето и волята ти са сломени?! Кое е по-важно, приятелю, красотата на света или красотата вътре в нас? Една красива гледка не може да обърне и един човек във вяра, но красивата душа, ръката, подадена смело на брат в нужда, без страх, залък от твойта уста, даден на някой клетник, те, и само те обръщат и градят живота и света към по-добро, те ни правят истински човеци!
© Давид Иванов Всички права запазени