Да, сама съм, но не съжалявам. Поне знам, че дори и сама, аз обичам силно и искрено, но за съжаление човек, който не заслужава дори и моето уважение. Но някак си, нещо ме кара с всеки изминал ден да го обиквам все по-силно и по-силно.
Може би съм малко объркана... или много, но това не мисля, че е от значение, щом обичам с цялото си сърце. Не мисля, че ми трябва да разсъждавам над нещо. Това си е просто чувство, това е ЛЮБОВТА.
В момента усещам радост и тъга, слабост, болка, безсилие... да върна човека на мечтите си отново в тях. Да, всъщност той е една реална мечта, която вече не мога да достигна, а как силно копнея да се докосна до него отново. Да хвана ръцете му в моите и да му прошепна, че го обичам или по-точно да го изкрещя на целия свят...
Но той сам избра да си отиде от мен. А неговите ръце изтриха толкова много сълзи, но аз никога не го видях да плаче... Беше слаб, но със силен дух.
Някой ден, когато се срещнем отново, ще разберем, че сме скрили истината от самите нас. И ще ус ...