За Джим и за Бъроуз
1 мин за четене
“Cancel my subscription to the Resurrection
Send my credentials to the house of detention
I got some friends inside” Джим Морисън
Хаос, безредие, дни на японската креативна бетегловност; провеждат се в тиха необезпечена тъга; реят се из блед въздух като подскоци на крилато прасе (същото като пегаса, но е малко по-зурлесто); кредитор-бездетен, потъва надолу; завит от безпощадни желания, стичащи се на звезден прах; полепват по корубата му, развита от не-точно-преднамерен-страх-от-Желаещите. Денят се зарива в собствената си невменчива, втора метаморфоза... плъх, дете, криле... плъх, дете, прасе... плъх, плъх, плъх... дете, дете, дете... Ницше стене драматично някъде из потайните дебри на гроба си; смисълът разтрива ръчички някъде съвсем наблизко; пуши пура, налива се с визин и си мисли за Шон Конъри. Лентата се спуска бавно пред очите ни, забравила страха от самата себе си; филмът започва, аплодиран от готовността ни... за нещо ново!!!
... When the music`s over…
Облягам се на безплътна стена, в безплътен тунел, в една безплътна маса от неразбиране на състоянието ми. Вървя напред, незнайки-че-вървя-напред, подпирам се на измслените опори отстрани и се питам “как точно се стигна дотук”? Сляп съм... глух и неразбиращ; костилка от орех пред мен, подскача бавно... Рахманинов... една пачка се рее надолу, подхваната от вятър на незабравена мечта; спъвам се в нищото... Хипоталамусът ми е на две крачки от мен; пръска беззащитна кръв в желание за сигурност; сигурността на тялото ми; хлъзгавата му повърхност блести под отблясъците на сивотата, разменяйки емоции за фалшиви валета; покер играем и на покер губим. Като никога преди разбирам, че съм ТАМ, а не ТУК!!!
Дали на някой му пука???... Освен на сестрата в 19:00. Тя е със здравите...
Send my credentials to the house of detention
I got some friends inside” Джим Морисън
Хаос, безредие, дни на японската креативна бетегловност; провеждат се в тиха необезпечена тъга; реят се из блед въздух като подскоци на крилато прасе (същото като пегаса, но е малко по-зурлесто); кредитор-бездетен, потъва надолу; завит от безпощадни желания, стичащи се на звезден прах; полепват по корубата му, развита от не-точно-преднамерен-страх-от-Желаещите. Денят се зарива в собствената си невменчива, втора метаморфоза... плъх, дете, криле... плъх, дете, прасе... плъх, плъх, плъх... дете, дете, дете... Ницше стене драматично някъде из потайните дебри на гроба си; смисълът разтрива ръчички някъде съвсем наблизко; пуши пура, налива се с визин и си мисли за Шон Конъри. Лентата се спуска бавно пред очите ни, забравила страха от самата себе си; филмът започва, аплодиран от готовността ни... за нещо ново!!!
... When the music`s over…
Облягам се на безплътна стена, в безплътен тунел, в една безплътна маса от неразбиране на състоянието ми. Вървя напред, незнайки-че-вървя-напред, подпирам се на измслените опори отстрани и се питам “как точно се стигна дотук”? Сляп съм... глух и неразбиращ; костилка от орех пред мен, подскача бавно... Рахманинов... една пачка се рее надолу, подхваната от вятър на незабравена мечта; спъвам се в нищото... Хипоталамусът ми е на две крачки от мен; пръска беззащитна кръв в желание за сигурност; сигурността на тялото ми; хлъзгавата му повърхност блести под отблясъците на сивотата, разменяйки емоции за фалшиви валета; покер играем и на покер губим. Като никога преди разбирам, че съм ТАМ, а не ТУК!!!
Дали на някой му пука???... Освен на сестрата в 19:00. Тя е със здравите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Николов Всички права запазени
