Воркосиган (Светослав Николов)
63 97
25.01.2008 г., 11:39 ч.

За Джим и за Бъроуз 

  Проза » Други
1051 0 10
1 мин за четене
“Cancel my subscription to the Resurrection
Send my credentials to the house of detention
I got some friends inside” Джим Морисън

Хаос, безредие, дни на японската креативна бетегловност; провеждат се в тиха необезпечена тъга; реят се из блед въздух като подскоци на крилато прасе (същото като пегаса, но е малко по-зурлесто); кредитор-бездетен, потъва надолу; завит от безпощадни желания, стичащи се на звезден прах; полепват по корубата му, развита от не-точно-преднамерен-страх-от-Желаещите. Денят се зарива в собствената си невменчива, втора метаморфоза... плъх, дете, криле... плъх, дете, прасе... плъх, плъх, плъх... дете, дете, дете... Ницше стене драматично някъде из потайните дебри на гроба си; смисълът разтрива ръчички някъде съвсем наблизко; пуши пура, налива се с визин и си мисли за Шон Конъри. Лентата се спуска бавно пред очите ни, забравила страха от самата себе си; филмът започва, аплодиран от готовността ни... за нещо ново!!!
... When the music`s over…
Облягам се на безплътна стена, в безплътен тунел, в една безплътна маса от неразбиране на състоянието ми. Вървя напред, незнайки-че-вървя-напред, подпирам се на измслените опори отстрани и се питам “как точно се стигна дотук”? Сляп съм... глух и неразбиращ; костилка от орех пред мен, подскача бавно... Рахманинов... една пачка се рее надолу, подхваната от вятър на незабравена мечта; спъвам се в нищото... Хипоталамусът ми е на две крачки от мен; пръска беззащитна кръв в желание за сигурност; сигурността на тялото ми; хлъзгавата му повърхност блести под отблясъците на сивотата, разменяйки емоции за фалшиви валета; покер играем и на покер губим. Като никога преди разбирам, че съм ТАМ, а не ТУК!!!
Дали на някой му пука???... Освен на сестрата в 19:00. Тя е със здравите...

© Светослав Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Идята ми беше да смеся, доколкото е възможно, стиловете и на двамата, но и аз като си го препрочитам всеки път ми звучи различно.
  • Ся като го прочетох пак...стилът прекалено много напомня на Burroughs.Т`ва ли си целял?Щот` се е получило доста добре.
  • това съм го пропуснал (благодаря Пиндо ,подуших ти следите )... направо си е за раздел поезия...хареса ми ... и ми напомни имам нещо от сорта на "За Джим и Емил Димитров "...

    Яко,наистина .
  • Абе ще им хареса и на двамата!Музиката свършва да приседнем на обяд.Поздрави!
  • Супер интересно пишеш.Яко е !
  • Добро!
    Радо,в случая...когато музиката спре е по-добре да загасим светлините... Ех,тоя Джим бе ...
  • По-скоро на Morrison би му харесало...на мен ми харесва.
  • Хареса ми....даже много ми хареса!!!
    Браво!!!
  • Благодаря ти!!! Не съм очаквал специално на този си разказ да получа каквито и да било коментари, да не говорим за позитивни . Причините разбира са са ясни.
  • Случайно попаднах! Много е яко - и проза и поезия! Уилямс би одобрил!
    А където музиката свършва, започва мелодията на абсолюта/без значение кога /! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??