24.10.2017 г., 8:44

За дядото, златната рибка и бабата

1.2K 1 4
2 мин за четене

Дядо и рибка
Уловил дядото златната рибка. Казала му тя:
- Пусни ме, дядо, едно желание поне ще ти изпълня.
Почесал се по врата дядото. Какво желание? Пенсията му дори финансовият министър казал, че не може да вдигне, други работи и с кран не щели, апетитът му падал и той...
Обаче, проблемът бил в това, че имал маса други желания, та се чудел кое от тях да избере…
- Искаш ли да превърна бабата в младо момиче? - рекла рибката.
Нервно подскочил дядото, едва въдицата не изпуснал:
- Каквоооо? Та веднага да замине на валутни заработки в Амстердам? И мен кой ще ме завива нощем?
- Тогава да ти дам голяма, хубава къща?
- Да, да! - махнал с ръка дядото - И после да не спя  нощем от страх да не ме оберат, да не дремвам денем, че пак вдигат данъка върху къщата. Пък наследниците... Не, не...
- Добре, де - казала задъхващата се вече рибка - Ако ти подаря фирма и те направя президент?
- Ти луда ли си? - възкликнал старецът - И да дойдат рекетьори, застрахователи, данъчни, пожарникари, санитари, от общината и нормални обирджии... Я слушай, остави ме да си доживея доколкото мога спокойно старините. Туй ми е желанието - забрави, че те хванах!
И я метнал обратно във водата.

 


Пак за дядото и златната рибка
Отишъл дядо за риба на стария язовир. Изтеглил въдицата... И що да види - на кукичката висяла златната рибка.
Зарадвал се дядото - на бабата герданче от лъскавите люспи щял да направи, поне един час да не мърмори. Пък рибката отворила уста и казала:
- Пусни ме, дядо, моля ти се! Три желания ще ти изпълня...
Чак подскочил дядото, едва въдицата не изтървал:
- Ама ти говориш ли?
- Да - рекла рибката - ти в детската градина приказката за мен не си ли слушал?
- О, не! - въздъхнал дядото - В къщи бабата мърморосва цял ден, по радиото и телевизора само обещават и обясняват защо не ставало, синовете и внуците как се живее ме поучават, а сега и рибите започнаха да ми дават акъл...
Поогледал се, наблизо само някакъв рибар с петметров път кесил, та не го чувал, и викнал:
- Имам едно само желание - поне ти млъкни! - и я метнал по-далече във водата.
Та оттогава никой не е срещал говорящата златна рибка и затова сме на това дередже - няма кой да ни помогне…


Още за дядото и златната рибка
-    Златна рибке, искам три желания! Три!... Ей, чуваш ли? Аха, това било първото ми... Добре, искам всички да станат дебели и алчни... Или хамбургерът да стане 10 стотинки...
Пък, като се изравним - ще видя какво още искам... Аха, сетих се - искам и бидонче с бира и... какво мезе? Я ти стани на чироз...

 

И още за дядото и златната рибка
- Къде отиваш, дядо?
- При Златната рибка, бабата иска нова къща.
- Къде отиваш, дядо?
- При Златната рибка, бабата иска нови мебели.
- Къде отиваш, дядо?
- При Златната рибка, бабата иска нова кола.
- Къде отиваш, дядо?
- При Златната рибка. За нова баба...

Дядо и рибка
Метнал дядото мрежата в морето, дърпа я – а на въженцето надпис: „Мрежата е недостъпна“…

Социална
Живели дядо и баба в малка къщичка накрай село. А деца нямали. Пък и не им трябвали - с тия пенсии как да ги изхранят?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Из сборника "Приказки и легенди отнякъде"

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...