Случвало се - и то не рядко - кокошата мисъл да излети от курника, за да обгледа нравите из света. Така веднъж, макар кокошето тяло да останало в курника, кокошата мисъл се озовала в джунглата. 

 - Кът-кът-кът - рекла сива кокошка, още неслегнала се от последното снасяне - видяхте ли го лъва, прозява се и спи, спи и се прозява кът-кът, а не трябва. 

- Ами да, видяхме го и още как - потвърдила втора кокошка, докато клъввала нервно едно изровено семенце - лъвът нехае за своите пиленца кът-кът, ако изобщо ги има, а трябва. 

- За него е важно да се нахрани, а храна за другите дали ще има, това не го интересува - прибавила трета кокошка, разпощена и игрива. 

- Трябваше лъвът да бъде загрижен за някой друг, както загрижен за нас е петелът, кът-кът-кът. 

И докато кокошките оставяли своята мисъл да се рее на свобода, лисицата се прокраднала в курника сграбчила едно пиле и побегнала навън. Безпомощните кокоши тела само изгледали смаяно насилието, дето се разиграло пред очите им и нищо не смогнали да сторят. Но петелът, който гордо ги наобикалял и не губел време в етични размишления, застанал на пътя на лисицата, източил гребен и разперил заплашително криле. За зла участ лисицата го изблъскала от пътя си, а той се овъргалял обратно при кокошките. В него миг, като в приказка и изневиделица, пред курника се появил самия лъв. Лисицата, увлечена в кражбата си, без да иска се озовала точно изпод огромната му лапа, а той, също без да иска, я затиснал с тежестта на тялото си. 

- Кът-кът-кът-кът-кът.... - една през друга кокошките се протегнали към своето пиле, а то, вцепенено от ужас, стърчало от захапката на лисицата - ...кът-кът-кът-кът... - сред истерия се замолили трите кокошки ведно за спасение и наказание. А лисицата, уловена на местопрестъплението с жертва в уста, била толкова уплашена, че й се струвало как светът всеки момент ще свърши. Чак тогава лъвът забелязал къде е и какво се случва около него. Прозинал се, примигал сънливо и рекъл: - Лисицата също трябва да се храни. Сетне повдигнал лапа, а дребният хищник с пиле в уста изчезнал сред близките дървета. 

 ---- 

Онова, което е несправедливо за кьошето, може да е висша справедливост за вселената.