Няколко часа преди да замина за Бургас пиехме бира със Сончето пред общежитието. Тя е едната ми съквартирантка. Чакахме да стане два и половина часа, за да се запътим към ЖП гарата. Студентски град е почти безлюден по това време на годината. Рядко срещам познати. След малко пристигна при нас Неделина. Високо и слабо момиче. Беше облечено в ярко червен костюм от изкуствена материя. Обута беше с летни обувки – тип чехъл. Двете със Сончето следват китаистика. Харесват ми, защото не са суетни. Настъпи време. Тръгнахме към гарата. Сменихме два автобуса на градския транспорт. Избрахме по-евтиния вариянт (ако човек има карта или излишно билетче). Пътувахме около час. Пътуването беше нормалноно, но не винаги протича гладко. Слязохме на гарата. Разделихме се за малко с момичето с червения костюм. Всъщност да изглежда така един млад човек – костюм и чехли – е често срещано в страната ни. Даже е чаровно. Трябваше да получи последните две заплати от телефонната компания, в която беше работила.
Със ...