За имената на мъжете

Значи, била съм с достатъчно мъже; гаджета и с по-малкото от тях съм имала интимни отношения. Но да поговорим за тях и техните имена.

Да започнем с фаворита ми за невървеж - Иво или още наричан Ивайло. Широко разпространено име. Всеки трети, с който се запозная, се казва така. Но да минем на същината на въпроса. С индивидите, носещи това име изобщо не ми върви. Първото ми гадже се казваше така. Аз бях на 15, той на 23. Той искаше това, което иска всеки мъж, а аз не се оказах толкова наивна, колкото изглеждах. Скъсахме. Следващия Иво в живота ми получи каквото искаше и след това скъсахме по неразбираеми за мен причини, за него разбираеми, а за околните; той си взе каквото искаше, вече не иска. И последният Иво... Този път за да се изкарам аз тарикатката, аз поисках. Взех, използвах, мачках, късах, хвърлях... всичко, което ми даваше; чувства, копнежи, мечти... Ужким си отмъстих на един Иво за грешките на миналите Ивайловци, а сега осъзнавам, че от мъстта няма смисъл; нито ми стана по-леко, нито поправих миналото (не, че искам да го поправям, не бих се върнала назад).

Да вземем името Димитър, наричан още Митко. Първият такъв се оказа меко казано с психични отклонения. Като скъсахме два пъти скочи пред кола, веднъж пред автобус, след това си ряза и вените. В крайна сметка ме забрави като го запознах с една "приятелка". Другият Митко... за него има много да се разказва, но ще кажа само главното, а именно - бяхме от различни градове. Имахме шест месечна връзка и последният месец разбрах, че се е оженил за друга, докато е ходил с мен. Като разбрах се смеех с глас и капеха сълзи от очите ми. То се чудиш да се смееш ли да плачеш ли...

Идва ред на Дидо. Познавам само един индивид с това име. Познати и приятели говореха за него, че е травестит, че е жена, че е гей... В крайна сметка не разбрах истината - все още бях прекалено малка, според моите си разбирания.

Сега за Христо. С Ицо се запознахме на осемнадесетия ми рожден ден. Хареса ми, запознах се с него, "станахме гаджета". Той беше от Плевен или Пловдив (двата града ги бъркам много и не съм сигурна от къде точно е). Та значи... заведе ме в хотелската си стая след няколко излизания, казах си "това, което ще загубя сега, така или иначе трябва да го загубя някога. Защо да чакам още?!" Станалото, станало - сещате се. След един месец връзка веднъж се видяхме случайно (не уговорено) и видях халка на пръста му. И преди това бях сигурна, че е женен, защото измисляше все по-тъпи оправдания защо да не му звъна и да не го търся, когато е в родния си град... Питах го, говорихме, стигнахме до истината и нашия човек започна да ми разправя как дъщеря му имала като моите очи, и тя била със руси коси, надявал се да стане като мен като порасне. Помислих си: "Не дай Боже и дъщеря ти да попадне на такъв "татко!". Както и да е, не почувствах кой знае какво; обърнах се и си тръгнах. След двадесет минути на връщане от заведението, където бях, минах там, където бяхме ние; още седеше на пейката...

Боян. Еххх, първата ми любов! Колко отдавна беше това? Колко време беше жива тази любов? От първи та чаааак до четвърти клас. И както обикновено се случва - беше несподелена. В четвърти клас (още дете) спрях да вярвам в любовта, разбрах, че стереотипа за идеалния мъж е само във сериалите, че принц на бял кон няма... Тъжно, нали?!?

Има и още (Калин, Тихомир, няколко Николаевци, Пепита, също така Владиславовци и Владимировци и т.н.), но те не са чак толкова интересни, че да разказвам за тях.

И най-важното (заключението ми) - от няколко години вече имам сериозен приятел. Името няма да му споменавам, и се надявам скоро да не срещам друг със същото. Ех, разгеле, и аз случих на мъж. Е, и той си има кусури, и той има слабости и предимства (:нали е мъж:), но досега още се не е оженил, няма скрити деца, не е гей или жена, от един град сме и наистина, ама наистина държи на мен. Ще кажете "Добре!", обаче изобщо не е добре! Доскоро му изневерявах с последния Иво...

Ето, това се казва ирония на съдбата; цял живот търсиш, луташ се да намериш верния, безгрешния, неопетнения... Намираш го, а докато си го търсила ти вече си станала толкова грешна и с толкова изкривени разбирания за любовта и за работите от живота, че направо не можеш да повярваш, че това си ти.

И все пак; надявам се да не срещна скоро друг със същото име!!!