17.11.2024 г., 15:27 ч.

За нашите празници, обичаи, традиции ... 

  Проза » Повести и романи
118 0 8
3 мин за четене

За нашите празници, обичаи, традиции ...


От малка чувах камбанения звън на църквата в Угърчин и я виждах от дървената кьошка на къщата ни отсреща през шосето, (Гробишки дол, по онова време). Дълго време църквата беше затворена и не бях наясно защо... Но угърчинци зачитахме обичаите и празниците, като православни християни.                                                                                           На Бъдни вечер преди  Рождество,
сутринта братята ми с приятели, с шаячни потури и елеци с гайтани, с пояси и с украсени калпаци със здравец, мушкато и пуканки, сурвакаха съседите ни в махалата - за здраве и берекет. С коледарски стихчета и песнички, с дрянови пръчки и с пъстри торбички, в които пък домакините им се отблагодаряваха с левчета, кървавици, кравайчета (нанизваха ги на дряновите сурвачки.) ... Уви, не помня много за Лазарица и Великден, а само как  с майка шарехме яйца с естествени бои и после се чукахме - до борджук ... Но пазя скъп спомен от семейното празнуване на Деня на овчаря - Гергьовден, именият ден на татко, дядо и брат ми Георги. С агнето в пещта на двора, от която се разнасяше вкусният мирис. И с нашите гости на масата - роднини и съседи, както и с неизменната наздравица за дълъг живот, здраве и богат берекет ... А портата ни, с години беше украсена празнично от майка - със зелена букова клонка ... Големите празници не минаваха без духова музика и без нашето любимо хоро. С майка все бързахме към площада, изпълнен с радостни хора - да се люшнем на дългото и кръшно хоро ...                                                                              Но, най-прекрасният празник беше "Светиите"! ... Слънчев празник! Магия! Чудни ритуали, песни и танци от самодейци, в национални носии.  С радост се включвах и аз, със съученици, приятели. И братята ми, с всички ученици, нагиздени в прекрасни нашенски носии. Красиво, неповторимо празненство на душите! Неугасим е пламъкът на родната традиция - жив е и до днес, чудесният народен празник. И при спомена за това великолепно тържество, сърцето ми трепва ...
 Жалко, че малко си спомням за религиозния обичай Черква, (или Служба), в Угърчин. Може би, защото бях около 10-12 годишна и само няколко пъти с майка ми бяхме в Боровата гора, където се провеждаше... Но помня огромните казани или ператници с яхнията от месо, от които ни сипваха в паничките. (Ние ги носехме в маминия месал, с хляба, омесен с квас) ... Радостно и дори празнично беше настроението на слънчевите поляни - разговори и весели игри с приятели и близки, на чист въздух с боров мирис. Чудесно, неповторимо време беше!                                                  Здрав и жилав е угърчинският корен, привличайки много народ и на панаира през септември ... Гости отвсякъде се посрещат - почти във всяка къща. „Бистри се политиката “ сред близки и приятели, на чашка и на хубава трапеза. Десетки сергии, радостен глъч и смях - всеки нещо продава, купува и най-радостни са децата ... Уви, днес  панаирът е в центъра, но май не е толкова голям ...                                                                                                                                         По време на моето детство и ученически години, в празник и в делник, възрастните винаги се поздравяваха с: „Помози Бог!“- „Дал Бог добро!“... Където и да ходехме с майка ми, даже и не съвсем познати се спираха за малко, разменяйки си такива пожелателни поздрави. И като ги гледах, на мен все ми се струваше, че в същото време, те изпитваха сякаш необяснима душевна лекота, след неспирния си тежък труд и грижите ... Или пък, навярно - живо и моментно съприкосновение с Него, нашия Създател ...                                                                                                                                    Подобна на красотата, преди време създадена от майка за мен, реших и аз да сътворя - след като се роди голямата внучка... Всичко мое от майка събрах, доукрасих, преправих за народната й носия... Вълненик, колан и тъкана везана престилка, кенарена блузка и фуста, копринена ципа за глава... По-късно с голяма радост се постарах - подобно за нейната сестричка...                                                                                                                                                                                        Да продължим традициите, за да ни има! ... Нека предаваме  нататък съкровеното ни родово наследство - да пребъде българският дух! ... Живот и здраве, с Божията помощ!                                                                                                                                                           ДораГеорг                                                                                                                                                                                           Със съкращения,                              из "От оня корен - горския ..."                                                  

 

 

© Дора Пежгорска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, че се спря тук, а също за интересния ти коментар, приятелю!
  • А днес е ден за четене на пропуснатото...
    Хареса ми разказчето или спомените ти. Но в коментара правилно посочваш, че вече се объркахме със стар стил, нов стил / календари де/, от друга страна към тази или онази църква. Спомням си за зимната ваканция, старите винаги питаха ''Аха в коледна ваканция ли сте...'', и дали сме били малки на ръст, но снега стигаше до кръста ни. После суровачките, от дрянова клонка, украсена с разни цветни хартийки или скъсани гирлянди от миналата Нова година и с торбички обикаляхме из съседите пеейки ''Сурва, сурва година, до година, до амина...'' И още ми е чудно, защо не ни даваха да ядем от коледаканото или сурвакането, а баба ги вземаше и носеше някъде...После, после и това отмря, само преукрасени сурвачки и дядо коледа със саксофон по витрините останаха.
  • Да, Паленка, огромно е значението на читалищата и училищата за родолюбивото възпитание на децата у нас ...
  • dorageorg (Дора Пежгорска) - интересно ми е да чета, тъй като моите баба и дядо не са имали и не са носили народни носии. Но пък училището и читалището ни учеха на всичко 'народно', и имаха и народни носии.
  • Паленка, спомените ми са от преди Календарната реформа 1967...
  • Сурвакарите са на Нова година и тръгват още през нощта веднага, щом стане 12 ч и Новата дойде със зарята и фойерверките.
    Това е от моето детство. И понеже на 1 януари празнуваме и Васильовден, се маскирахме и така дечурлигата ходехме да сурвакаме.
    А на Бъдни вечер са си нечетните постни ястия и питката с парата. Другият ден, на Коледа, се колеше прасето и тогава вече се сядаше на свинско и винско и греяна ракия.
    На Нова година баницата с късметите
    Коледарите по-скоро се възродиха след 1990 г

    борджук е борак предполагам?
  • В детските ми спомени, както мисля и в моя Ловешки край, двата обичая са се смесвали... Освен това, едва ли всички хранителни продукти от торбичките и сурвачките, веднага са се хапвали...
  • Мисля, че в спомените си смесвате коледуването и сурвакането, които са различни обичаи и се практикуват по различно време. Също така ми е странно, че на Бъдни вечер са ви дарявали с кървавица /?!/, но какво ли не се случва в нашата Родина...
Предложения
: ??:??