...и аз си стоях самичка в стаята, и си мислех за моето момче, което не ме
обича. Седях си на бюрото и си препрочитах писмата от него, ухаещи на парфюмът
му. И сълзите ми се стичаха по зачервеното ми лице... те не можеха да издържат
на напрежението... и... си мислех... какво ли правиш сега... с коя ли си и дали
изобщо се сещаш за мен... едва ли... ти никога не си ме обичал и надали въобще
си спомняш за съществуването ми... защо си ме лъгал през всичкото това време,
кажи ми??? Защо се преструваше пред всички, че сме щастливи и че много се
обичаме?! Всъщност... да... аз те обичах... и още те обичам... и бях щастлива...
всяка секунда с теб ме изпълваше с такова щастие... всяка минутка, прекарана с
теб, беше по-важна от каквото и да било... вечер, преди да си легна, отново
препрочитах сладките ти съобщения, които ми пращаше преди да заспиш и
благодарение на които съня ми се изпълваше със сладост... ти беше в съня ми... ...