От птичи поглед градът приличаше на огромна глава кромид лук, разрязан на половина.
От запад слънцето свенливо се покриваше, за да отстъпи небесния дансинг за луната и нейната трупа танцуващи звезди.
Долу се виждаха оранжеви светлинки, които се сливаха със здрача, а след време го прогонваха и по ъглите.
Беше вечер за чудо и приказ.
Булевард България приличаше на огромна светеща змия,чието тяло е млечно бяло от светлината на фаровете и само по ръбчетата му имаше оранжева окраска. НДК беше стабилно, но излъчваше тъга и много мъка по отминалите години. Конникът пред парламента беше задрямал и сънуваше Освобождението, което така или иначе никога не дойде. Орлите на моста и те бяха се унесли в спомени за шарените дни, когато хората се събираха на пазар и продаваха домашно произведените си мляко,месо и мед.
Само Александър Невски се надуваше с красотата си. Но предполагаме, че е така, защото директната небесна подкрепа придава една аура, чието излъчване се впива в съзнанието на хората, замъг ...