…Имаше едно време един пустинен шейх на име Ахмед Бен Хасан. Славата му на велик и безстрашен войн се носеше от сенчестите скали на Мъртвия град до  отсечените върхове на трите палми, растящи край оазиса на Прокълнатите. Шейхът бе млад, смел и силен. Но едно видение го преследваше и не му даваше мира. Често денем, когато препускаше под жарките лъчи на пустинното слънце, виждаше в далечината приказни картини: млада девойка се носеше върху сребриста кобила, оставяше след себе си искряща диря и потъваше в блясъка на някакво зарево, събрало в себе си  всички цветове, познати на човека. (Мираж, оптическа илюзия, която се среща при резки разлики в температурата и следователно в плътността на приземните въздушни пластове. Това пречупва светлината, когато тя преминава от един слой в друг. В резултат връзката между обектите и хоризонта се изкривява.) Това се случваше само в най-горещите дни, когато и най-слаб полъх не раздвижваше нажежения въздух, а пясъкът блестеше с толкова ярка бяла светлина, че чак заслепяваше. (През деня, когато слоят, най-близък до земната повърхност, се нагрее, обектите близо до хоризонта често се отразяват в плоски повърхнини, като плажове, пустини, пътища, вода. Това създава размазани, блещукащи образи, които обикновено се наблюдават в много горещите дни.) В тези кратки мигове на заслепение шейхът се чувстваше истински щастлив със своите видения. Но когато те се стопяваха, сърцето му се изпълваше с безмерна тъга. Тогава той вперваше тъжен поглед в пясъчните дюни, които криеха от погледа му единствената мечта, която придаваше смисъл на съществуването му. В такива моменти Ахмед мразеше пустинята. Белите пясъци не му даваха мира дори и нощем. Понякога, когато стоеше скрит от мрака, потънал в безрадостните си мисли, леден полъх преминаваше над пустинята, водейки след себе си странни силуети, които се рееха във въздуха подобно на огромен призрачен град, населен с мъртви надежди. (Ако през нощта се развие атмосферна инверсия и студен въздух се струпа над земната повърхност, обекти, които в действителност са отвъд хоризонта, могат да бъдат ”прожектирани” и да изглежда, че се реят над него.  От друга страна, размерите на обекти, като телеграфни стълбове или скали например, намиращи се близо до хоризонта, могат бъдат значително преувеличени.) Тогава ледени тръпки полазваха по тялото му и той усещаше как пустинята се опитва да му отнеме разсъдъка и да го поведе към собствената му гибел. И той избяга от пустинята и виденията. Отиде в град Оран, откъдето се качи на една фрегата, която отиваше към Новия свят. Там Ахмед искаше да започне нов живот, далеч от Пустинята. Но когато корабът преминаваше през Мексиканския пролив, шейхът отново видя пустинната девойка, която се рееше над него и го викаше с поглед, надвесила се от един скален зъбер. (Явлението Фата Моргана е сложен мираж, често наблюдавано в Мексиканския пролив. Кораби и хора изглеждат окачени във въздуха над самия наблюдател или над водата.) Ахмед се заизкачва по фок-мачтата, но все не можеше да я достигне. Вече беше достигнал върха,  беше толкова близо до мечтата. Той се хвърли напред, за да я улови… и полетя към бездната със спокойното изражение на истински войн. Защото той успя да избяга от пясъците, но не можа да надвие водната пустиня.

Това е част от труда на Адриан Форбс “За оптическите явления и други легенди”. Този учен е първият шизофреник-лауреат за Нобелова награда по физика.

________________________________________________________

А също така, това си е чиста моя измислица :)