23.10.2009 г., 20:57 ч.

За Пенелопите 

  Проза » Разкази
846 0 1
3 мин за четене
Скъпа ми приятелко, не е много честно от моя страна да посягам към писалището винаги, когато ми е скапано. Но за какво са приятелите, ако поне не можеш да ги затрупаш с душевните си отпадъци. Не че това ще промени нещо. Чувствам се ужасно скапано нещастносамотна. Сигурно защото сънувах кофти сън. По мен беше пощурял някакъв тип от лошите – нали знаеш – от онези, дето се изживяват като местните сатрапи и имат голям пръстен, който всеки лигави в богоявленски ужас. Аз пък що ли му се дърпах толкова, изобщо не знам. Не че по прицип съм от тия, които много-много размишляват, ама този пък беше прекалено самоуверен и ми се прищя да му натрия носа. Има ги такива, дето си мислят, че могат да имат всяка жена с едно щракване на пръсти. Проблемът в случая е не че не си падам по лоши момчета. Просто съм наясно, че интересът му се дължи единствено на моето безразличие – и ще трае, докато трае и то. Той е направо изумен как аз успявам да устоя пред неговия абсолютно убийствен чар и навярно е искал да ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Лозанова Всички права запазени

Предложения
: ??:??