1.08.2007 г., 22:31

За Поета, Барда и Изкуството

1.2K 0 3
1 мин за четене

 

ЗА ПОЕТА, БАРДА И ИЗКУСТВОТО

       Поетът написа Стихотворение. Стихотворение с главно С. Предложи го на един вестник. То се хареса на редакторите и беше публикувано. Читателите на вестника също го харесаха и го показаха на близките си. Те от своя страна осведомиха други хора за него. Така постепенно Стихотворението ставаше все по-популярно. Поетът обаче не узна за това - той беше заминал на работа в чужбина и почти не поддържаше контакти с родната страна.

       След известно време Стихотворението - леко изменено и без името на автора - стигна до Барда. Той бе толкова впечатлен, че се вдъхнови и композира мелодия по текста. Така се роди Песента. Песента с главно П. Скоро тя се превърна в хит, който се слушаше и пееше в цялата страна. Поетът обаче не узна и за това.

       Минаха доста години. Накрая Поетът се завърна. Негови стари приятели се заеха да го приобщят към културния живот в страната. Заведоха го на един съвместен концерт на изтъкнати бардове. По утвърдила се неписана традиция тези концерти завършваха с изпълнения на Барда. А той винаги оставяше за финал Песента. Този път я изпя особено прочувствено - някой му беше споменал, че авторът на текста, когото не познаваше, се намира в залата.

       Когато чу собствените си стихове, Поетът отначало не повярва на ушите си. Но грешка нямаше. Той седеше неподвижен и слушаше, сякаш бе изпаднал в магически транс. От това състояние го изтръгнаха бурните аплодисменти, последвали последните акорди на китарата на Барда.

       Бардът направи с ръце жест, приканващ към тишина. Каза в микрофона, че на концерта присъства авторът на текста и го покани при себе си. Като видя, че един човек от публиката стана и тръгна към сцената, не се стърпя, слезе от нея и се отправи насреща му. Междувременно овациите се бяха подновили, дори усилили.

       Поетът и Бардът се срещнаха на пътеката по средата на залата и спонтанно се прегърнаха.

                                                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ина! Проявила си наблюдателност, а и аз имах късмет, че никът ми беше поставен най-отпред в списъка на вчерашните рожденици.
  • Благодаря, Мими!
  • Много увелекателно разказваш. Браво!

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...