1.08.2007 г., 22:31

За Поета, Барда и Изкуството

1.2K 0 3
1 мин за четене

 

ЗА ПОЕТА, БАРДА И ИЗКУСТВОТО

       Поетът написа Стихотворение. Стихотворение с главно С. Предложи го на един вестник. То се хареса на редакторите и беше публикувано. Читателите на вестника също го харесаха и го показаха на близките си. Те от своя страна осведомиха други хора за него. Така постепенно Стихотворението ставаше все по-популярно. Поетът обаче не узна за това - той беше заминал на работа в чужбина и почти не поддържаше контакти с родната страна.

       След известно време Стихотворението - леко изменено и без името на автора - стигна до Барда. Той бе толкова впечатлен, че се вдъхнови и композира мелодия по текста. Така се роди Песента. Песента с главно П. Скоро тя се превърна в хит, който се слушаше и пееше в цялата страна. Поетът обаче не узна и за това.

       Минаха доста години. Накрая Поетът се завърна. Негови стари приятели се заеха да го приобщят към културния живот в страната. Заведоха го на един съвместен концерт на изтъкнати бардове. По утвърдила се неписана традиция тези концерти завършваха с изпълнения на Барда. А той винаги оставяше за финал Песента. Този път я изпя особено прочувствено - някой му беше споменал, че авторът на текста, когото не познаваше, се намира в залата.

       Когато чу собствените си стихове, Поетът отначало не повярва на ушите си. Но грешка нямаше. Той седеше неподвижен и слушаше, сякаш бе изпаднал в магически транс. От това състояние го изтръгнаха бурните аплодисменти, последвали последните акорди на китарата на Барда.

       Бардът направи с ръце жест, приканващ към тишина. Каза в микрофона, че на концерта присъства авторът на текста и го покани при себе си. Като видя, че един човек от публиката стана и тръгна към сцената, не се стърпя, слезе от нея и се отправи насреща му. Междувременно овациите се бяха подновили, дори усилили.

       Поетът и Бардът се срещнаха на пътеката по средата на залата и спонтанно се прегърнаха.

                                                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ина! Проявила си наблюдателност, а и аз имах късмет, че никът ми беше поставен най-отпред в списъка на вчерашните рожденици.
  • Благодаря, Мими!
  • Много увелекателно разказваш. Браво!

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...