10.10.2019 г., 13:51  

За Поезията и Алгебрата

812 10 5

Мнозина бъркат поезията с находчиво римуване. Така всъщност те я превръщат в елементарна алгебра. А алгебрата и поезията нямат и не могат да имат нищо общо. Лично аз винаги съм се разграничавал от алгебристите. Желая им крепко здраве и да продължават да пишат своите алгебрични изрази. Така те стават отличен пример за неподражание. А се нуждаем и от такива примери. Нали?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!... Кратко, логично аргументирано!
  • Алгебрата, по точно математиката и поезията имат нещо общо. И това е красотата. Доказателството на една теорема може да е красиво, като сонет на Шекспир. Но едното е точна наука, а другото изкуство. Изкуството може да бъде описано с инструментите на математиката, но не може да бъде създадено с тия инструменти. Математиката е константа. Поезията е променлива. Математиката е еднозначна. Поезията се възприема по различен начин от всеки. Но двете имат още една обща пресечна точка. И това е човешкият мозък. Хубава закачка. Едва се спрях да не продължа...
  • И за алгебрата се изисква талант, и за поезията. За мен прецизността в природата е свързана с намесата на аритметиката. Всичко е премерено, и сякаш предварително всичко е изчислено! Поезията е специфично състояние на духа, а алгебрата се свързва със свойствата на величините, независимо от тяхното числово значение. Но всички знаем, че има математически гимназии, но училища за поезия- няма!
  • Браво!
  • Абсолютно вярно! Поезията е особено състояние на духа и Божествен дар! Тя такава трябва и да бъде! Истинската! Алгебрата е доста по-прозаична!

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...