10.10.2019 г., 13:51  

За Поезията и Алгебрата

805 10 7

Мнозина бъркат поезията с находчиво римуване. Така всъщност те я превръщат в елементарна алгебра. А алгебрата и поезията нямат и не могат да имат нищо общо. Лично аз винаги съм се разграничавал от алгебристите. Желая им крепко здраве и да продължават да пишат своите алгебрични изрази. Така те стават отличен пример за неподражание. А се нуждаем и от такива примери. Нали?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!... Кратко, логично аргументирано!
  • Алгебрата, по точно математиката и поезията имат нещо общо. И това е красотата. Доказателството на една теорема може да е красиво, като сонет на Шекспир. Но едното е точна наука, а другото изкуство. Изкуството може да бъде описано с инструментите на математиката, но не може да бъде създадено с тия инструменти. Математиката е константа. Поезията е променлива. Математиката е еднозначна. Поезията се възприема по различен начин от всеки. Но двете имат още една обща пресечна точка. И това е човешкият мозък. Хубава закачка. Едва се спрях да не продължа...
  • И за алгебрата се изисква талант, и за поезията. За мен прецизността в природата е свързана с намесата на аритметиката. Всичко е премерено, и сякаш предварително всичко е изчислено! Поезията е специфично състояние на духа, а алгебрата се свързва със свойствата на величините, независимо от тяхното числово значение. Но всички знаем, че има математически гимназии, но училища за поезия- няма!
  • Поезията е съвсем точна наука - съвсем малко, ако пресолиш или съвсем малко, ако отнемеш и магията се разваля. "Той стана поет – за математиката не му стигна фантазия." Давид Гилбърт за един от своите ученици.
  • Господ е велик математик - създал и поети, и алгебристи, за да има баланс. Обаче сметката "с едно наум" още не била открита. Или била.

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...