За последен път

             За последен път

                  Ужаси, да не се чете от лица под 18 години

 Най-сетне бе с нея. Сам. За последен път. Имаше около пет минути на разположение, после никога повече нямаше да я види.
  В моргата бе мъртвешки тихо, множеството климатици разнасяха ледено дихание в цялото мрачно помещение. На четири маси лежаха четири трупа, първият от които бе на неговата любима. "Кайла" - той прошепна името ù и в мигом очите му се навлажниха. Погледна лицето й - восъчнобледо, с мъртви очи и затворени плътни устни - досущ като заспала. Да - тя за него беше заспала, тя не бе умряла. Той застана над нея, наведе се и я целуна по устните. Студът го отблъсна, но след миг превъзмогна неприятното усещане и отново допря устни до нейните. Бяха груби и твърди, но все пак те не бяха на друг, а на Кайла. Той ги облиза с език, след което се изправи и отново я загледа. Беше същата като преди - красива, с правилно лице, дълги руси коси и красиви вежди. Очите й бяха полуотворени и гледаха празно. Като поглед на възбудена жена.
  Той я погали по косата - имаше усещането, че гали някаква груба прежда. Прокара пръст по лицето, след това по шията и продължи по-надолу. Започна постепенно да маха чаршафа от тялото ù - разкриха се красивите ù гърди, след пъпа. Той масажира гърдите и спря по средата, където трябваше да е сърцето - същото, което преди два дена спря внезапно, покосено от инфаркт. Бързо се отърси от грозното вълнение и задвижи ръката към пъпа. Накрая, когато пред очите му се появи срамният триъгълник, той затрепери. Прекалено силни бяха чувствата, от друга страна прекалено дълбока бе скръбта. А мисълта, че вижда всичко това това за последен път, се материализираше като голяма буца в гърлото му.
  Махна цялото покривало и Кайла се показа в абсолютната си прелест - бледа, гола, съвършена, ледена. Той хвана двата крака, вдигна ги нагоре, след това, полагайки известно усилие, ги разтвори. Те останаха в това положение, сякаш бяха направени от твърд пластичен материал. Бръкна със средния си пръст в студената ù вагина за да я разшири, после смъкна панталона и гащите си, легна върху нея и вкара с ръка пениса във вагината. Резкият студ го удари в главата, но той бързо се окопити и започна лека полека да го вкарва по-навътре. След това го изкара и пак го вкара...
  Възбудата идваше постепенно, но на големи вълни - понеже мъртвото тяло не изпускаше сокове и вътрешността на вагината си оставаше суха. Арктическият мраз му даваше нечовешка страст. Той си спомни всички красиви мигове с Кайла - момичето на живота му, момичето с което се гмуркаше в дълбините на океана и обикаляше междузвездните пространства... Момичето, което бе обичал истински.
  Вкарваше и изкарваше втвърдения си пенис, а увеличаващата се възбуда му даваше все по-голяма сила. Тялото на мъртвата се тресеше леко, той имаше някакво неземно чувство, че тя ей сега ще се събуди, ще се изправи и ще го обхване с красивата си прегръдка, ще го целуне нежно по лицето, ....но устните и очите ù оставаха все тъй неподвижни и безжизнени...
  Чуха се бавни стъпки. "Служителите идват, имам още съвсем малко време" - каза си той. Това за секунда го стъписа, но той веднага навакса темпото. Още малко, още малко... студът вече не се усещаше... идваше възбудата... вече беше в рая, макар и за последен път...! Отново и отново...!
  Семенната течност излизаше на гъсти струйки и обливаше в топлина студеното тяло на мъртвата девойка...
  След това той се отпусна лениво върху твърдия труп...

  Стъпките се чуваха все по-ясно. Той скокна, обу панталона, извади от джоба мокри кърпички и с тях избърса пръските. След това набързо сви краката ù, зави я с покривалото и зачака...
  Противният патолог с жълто лице и унил поглед мина покрай него и го поздрави. Той отвърна на жеста му и се запъти към изхода. Малко преди да се добере до вратата, той се обърна назад и видя лежащата мъртва Кайла.
  За последен път!
  "Сбогом, любов моя!" - прошепна той и излезе от помещението.