jenyivanova (Jasmin)
228 3418
28.12.2013 г., 20:21 ч.

За приказките... 

  Проза
472 0 8
2 мин за четене
Разгръщаш книга... вече кой ли го прави... ти обаче, обичаш миризмата на хартията, нейното шумолене и тихия ù глас на желан разказвач. Най-вече обичаш историите, които някой е написал. Историите, които някой е преживял и има таланта да ги разкаже, както и смелостта да бъде прочетен... В малките часове на една нощ може да ти мине и мисълта, че хората са като книгите. Всеки има история, която може да разкаже - драматична и много интересна или пък комична, която ще повика смеха ти. И всеки лист е от много пластове емоция. Долавяш лекия ромон на поточе от първа любов, чиста и много искрена. Промъква се през сърцето заедно със спомена за първата рана. Зараснала. Трудно и мъчително, защото този, който е отгърнал тази страница не е бил готов да я прочете...
 Бележките в полето избухват със звездната сила на безумната страст, помитаща представите за реда на планетите... измества от орбитите им далечни светове и в еклектиката ù загиват нови галактики.
 Венера - онази, родената от вълните - оставя леки стъпки в пясъка на предстоящото време. Морската пяна беззвучно се топи по сетивността на първичния грях... Мек звук от сребърни звънчета, родени в началното nota bene, обгръща новопоявили се сетива... Звъни и прилича на песен. Не, не е песен... Марс се готви за първата си нежна битка... Касандра поглежда във вечността на собственото си съзвездие... опитва се да прозре кога любовта ще срещне воина на бойното поле на споделените емоции... Най-неравната битка - тази с Природата...
Стон в безлунната нощ те връща към други истории. Някой плаче и посипва страниците с малки звезди от чисти сълзи - Малкия принц търси своята Роза. Вятър отгръща следващ лист и отвява представите и покривът на Дороти. Тенекиеният човек... ами той има и сърце, има и душа. Няма нежни ръце, но знае правилните думи...
Паралелните светове на Алиса ти припомнят, че винаги ще има къде да избягаш...
 Думи наредени като лястовици по жицата на приказката... Ако ги напишеш, трябва да си сигурен, че ще има кой да ги прочете... някой, който ще ги разбере. Може и да е колекционер на истории - ще ги има не за да ги разбира, а за да насища съмнителната си страст... с теб и твоята приказка. Може и да е някой, за когото ще бъдеш историята на живота му и ще те чете отново и отново...
В такива нощи забравяш, че повечето страници вече не са хартиени...
Забравяш, че ти самият си на един "клик" разстояние за някого...

Жени Иванова

© Jasmin Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Nightingale (Вероника ): така е, Вероника...като да се влюбиш е, наистина
  • Като да се влюбиш.. Ха, колко вълшебно (:
  • suleimo (Дани Сулакова):меломанията ми сведе ресници виртуално благодаря, Дани
  • Комплименти за добрия музикален вкус!
    Благодаря и за хубавите думи! Изчервих се виртуално
  • suleimo (Дани Сулакова): Дзак
    ти да видиш! изненада ме подарък от мен http://www.youtube.com/watch?v=AnXgZZkPP14
  • Дзак
  • suleimo (Дани Сулакова): Дани, благодаря ти! Имаш ли представа аз със какво удоволствие те чета?! Всичко можеш да скриеш, но таланта си няма как, а ти си наистина талантлива! Благодаря ти за добрите думи - думите винаги имат значение..може би ще наминеш отново от тук и ще видиш отговора
  • Много вярно Жени. И като автор и като читател, знам колко е всепоглъщащо. Чакала съм с нетърпение поредна творба от любим автор. Създаваш си понякога измамно усещане, че пише единствено за теб. Искаш да те забележи. Пишеш оригинални коментари. Понякога се случва и да ти отговори. И се молиш да спре до тук, че иначе може и да си повярваш. И ще стане една приказка, мани
    Много ми хареса творбата ти Жени!
Предложения
: ??:??