За приятел
Мразя деня, в който те срещнах. Не, не ме слушай. Така говоря сега, после... после ще е друго. Ако го нямаше този ден нямаше да преживея тези прекрасни лета, просто нямаше да е същото. И въпреки това го мразя, защото той неминуемо води до Днес. А аз не искам да става Днес, защото с Днес лятото си отива и не само то, отиваш си и ти.
Уви за мен Днес винаги е един ден по рано и вчера бе... моето Днес.
Не исках тази вечер да идва, но и не бих я разменила. Беше различна, не беше идеална, беше... беше Днес.
Искам да забравя и искам да я помня, такава каквато беше. Само ние тримата, стоящи някак настрани, без да обръщаме внимание на околния шум и чуждите глупости.
Имах чувството, че сме откъснати от околния свят. Положили сме глава на раменете ти и си говорехме, главно ти. Изморен си, гласът ти бе тих и спокоен, сериозен, някак различен. И двете мълчахме и обелвахме само по някоя, друга дума. Страх ме беше да се обадя, за да не разваля всичко и жадно попивах всяка твоя дума. На мом ...