За простия народ и 5-те процента
Често съм се чудел на възхищението пред уж народната мъдрост: „Прост народ – слаба държава“. Демек- учи се, народе, за да ти е силна държавата.
Това – при постоянното внушаване, че държавата е едва ли не над всичко. Бил казал Кенеди, че не трябва да питаш какво прави държавата за теб, а да се питаш ти какво правиш за нея.
Кенеди е ясен – държавен служител. Част от държавата, милеещ за копан… гнездото си.
Само дето държавата не е връх на цивилизацията. Държави е имали и преди хиляди години, ще има и след нас. Сигурно.
Както ще има пътища, канализация, комуникация и тем подобни неща, дошли при нас от вековете.
Просто, защото това са удобни системи, обслужващи хората.
Каквато е държавата.
Система! Която трябва да служи на човека, а не той на нея.
Колкото и да ни разубеждават чиновниците и да ни уверяват, че ние сме държавата.
Не, ние – мислещите хора, сме личности. А държавата личности не търпи. На нея са й нужни изпълнители, поданици, подчинени налогоплатци. И никакви мислещи хора. Защото мислещите задават въпроси, намират отговори, създават си мнения, защитават ги, искат не да се подчиняват, а да бъдат убедени в нещо.
Затова трябва да е – „Прост народ - силна държава“…
Простият народ не знае – той вярва. Не пита – каквото трябва, ще му кажат. Евентуално. Не търси – убеден е, че каквото направи дядо…
Простият народ мрази да мисли! Дай му апване, пийване и дрямка. На сянка лятос, до огъня зиме.
На простия народ най му пречат „философите“. Не бандитите, не крадците, не корумпираните, не мошениците. Щото простият човек си знае – абе, може някой ден и той да стане бандит, крадец, корумпиран, мошеник. Може…
Ама да учи, че да мисли, че да открива, че да си създава системни знания, че да пита, че да не приема щампата, а да изгражда свой свят и своя духовна програма…
Сложно!
Дай там мотика номер 8 и маай с нея. По-лесно е…
А и много по-убедително. Оня философ те убеждава, ти с мотиката по главата…
Ще види той друг път ще посмее ли…
Простият народ иска и намира простички водачи. Дори да не са откровени простаци с прякори от аграрния свят – Тиквата, Пъпеша… Стига да са като тях – като простите хора.
Не, не е върхът онова „Аз съм прост, вие сте прости – затова се разбираме“.
Върхът, между другото, е таварищ Сталин. Типичен и изтъкнат водач на простия народ.
Дадох си труда да чета работите му. Трябваха ми по една университетска дисциплина, пък ме увлякоха, та нагънах някои неща.
Автор като за простия народ. Отворете и вижте: теза, аргументация, синтеза, всичко подредено по точки и подточки. Ясно, прегледно, лесно смилаемо. За стила и езика – литературни, но в духа на разговорния език.
Само дето по него време и други са били такива – Чърчил, Хитлер, Рузвелт. Вижте речите им – ясни и помпозни едновременно, показващи, насочващи, внушаващи.
Колко само струва Чърчиловото „The biggest argument against democracy is a five minute discussion with the average voter.“ / Най-добрият довод срещу демокрацията е петминутен разговор със средния избирател./
Или: „Ако истината има много страни, то лъжата има много гласове.“
Така е – човечеството е маса, човекът е личност. Но в масата е уютно, спокойно, защитено. Защитено и от влияния, и от личността, скрита дълбоко, много дълбоко в простия човек.
Като по-млад стигнах до извода, че само 10% от хората са създатели. На каквото и да е – но част от цивилизацията като цяло. Останалите са пълнеж. Част от природата – не по-високо от растителност, флора и фауна. С основна цел -. Оцеляване и размножаване. И живот, посветен и изграден върху тези цели.
Мислех, че съм прекалено суров.
После се оказа, че Чехов е бил още по-скептичен. Според него личностите са само 5%...
С годините си мисля, че е бил оптимист…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
..историята на неговото строене и рушене е феноменална, но пък хората мрат да се овековечават..