22.10.2008 г., 19:12 ч.
За сбогуване
1016
1
1
1 мин за четене
За сбогуване...
И двамата мълчим. Тази вечер няма театър и роли и не изричаме изтъркани реплики. Ти дойде с последните лъчи на слънцето. Сипвам последните ни питиета. А тишината е така хубава. Защото е истинска. И ни е страх да я счупим. Последното нещо остана. Вървим към спалнята отсечено и поотделно. Няма ги силите да съблечем другия, бавно и нежно, с целувки и страст. Проникваш в мен като нож, а острието ти ме пронизва. Прошепвам ти: "Не смей да ми оставяш и капка страст!". По лицето ми се стичат прокълнати сълзи. Първи Взрив на екстаз, после втори. "Изцеди ме! Опустоши ме!" увисват в мрака като обесени. За трети път ме понасяш по върховете на удоволствието. И идва последният оргазъм - този път без стонове на наслада. Умираме заедно. Не Сдържаш семето си. Паля цигара. (А уж ги отказах, заради теб!) Тихо на ухо ти прошепвам: "Ти ме люби последен. Следващите просто ще правят секс с мен. Знаеш, нали?". А ти ми отговаряш с една всичко знаеща и всичко казваща усмивка. Обичаш си дрехите на лъжи и преструвки. Оставам гола. Точно в полунощ напускаш прага ми. Оставяш ключа си в ръката ми. Няма последни думи, очите ни казват всичко. Наливам си едно питие. Отсега ще пия самота. Дори луната отказва да остане с мен и се скрива зад един облак. Силният алкохол пари гърлото ми. Завалява...
И двамата мълчим. Тази вечер няма театър и роли и не изричаме изтъркани реплики. Ти дойде с последните лъчи на слънцето. Сипвам последните ни питиета. А тишината е така хубава. Защото е истинска. И ни е страх да я счупим. Последното нещо остана. Вървим към спалнята отсечено и поотделно. Няма ги силите да съблечем другия, бавно и нежно, с целувки и страст. Проникваш в мен като нож, а острието ти ме пронизва. Прошепвам ти: "Не смей да ми оставяш и капка страст!". По лицето ми се стичат прокълнати сълзи. Първи Взрив на екстаз, после втори. "Изцеди ме! Опустоши ме!" увисват в мрака като обесени. За трети път ме понасяш по върховете на удоволствието. И идва последният оргазъм - този път без стонове на наслада. Умираме заедно. Не Сдържаш семето си. Паля цигара. (А уж ги отказах, заради теб!) Тихо на ухо ти прошепвам: "Ти ме люби последен. Следващите просто ще правят секс с мен. Знаеш, нали?". А ти ми отговаряш с една всичко знаеща и всичко казваща усмивка. Обичаш си дрехите на лъжи и преструвки. Оставам гола. Точно в полунощ напускаш прага ми. Оставяш ключа си в ръката ми. Няма последни думи, очите ни казват всичко. Наливам си едно питие. Отсега ще пия самота. Дори луната отказва да остане с мен и се скрива зад един облак. Силният алкохол пари гърлото ми. Завалява...
© Емануела Кацарова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Иначе по отношение на героинята, ако някой се постави случайно на мястото и: човек има способността наистина да забравя. И изведнъж нещата се оказват като че никога не са се случили или когато се случат абсолютно същите да му се струва, че никога не е било по-силно...Хубаво е всички ние, не само по отношение на любовта, да се вглеждаме във времето във възможно по-голям отрязък от време. Ако може дори и по-широко от продължителността на личния си живот