За сбогуване
1.4K
1
1
1 min reading
За сбогуване...
И двамата мълчим. Тази вечер няма театър и роли и не изричаме изтъркани реплики. Ти дойде с последните лъчи на слънцето. Сипвам последните ни питиета. А тишината е така хубава. Защото е истинска. И ни е страх да я счупим. Последното нещо остана. Вървим към спалнята отсечено и поотделно. Няма ги силите да съблечем другия, бавно и нежно, с целувки и страст. Проникваш в мен като нож, а острието ти ме пронизва. Прошепвам ти: "Не смей да ми оставяш и капка страст!". По лицето ми се стичат прокълнати сълзи. Първи Взрив на екстаз, после втори. "Изцеди ме! Опустоши ме!" увисват в мрака като обесени. За трети път ме понасяш по върховете на удоволствието. И идва последният оргазъм - този път без стонове на наслада. Умираме заедно. Не Сдържаш семето си. Паля цигара. (А уж ги отказах, заради теб!) Тихо на ухо ти прошепвам: "Ти ме люби последен. Следващите просто ще правят секс с мен. Знаеш, нали?". А ти ми отговаряш с една всичко знаеща и всичко казваща усмивка. Обичаш си дрехите на лъжи и преструвки. Оставам гола. Точно в полунощ напускаш прага ми. Оставяш ключа си в ръката ми. Няма последни думи, очите ни казват всичко. Наливам си едно питие. Отсега ще пия самота. Дори луната отказва да остане с мен и се скрива зад един облак. Силният алкохол пари гърлото ми. Завалява...
И двамата мълчим. Тази вечер няма театър и роли и не изричаме изтъркани реплики. Ти дойде с последните лъчи на слънцето. Сипвам последните ни питиета. А тишината е така хубава. Защото е истинска. И ни е страх да я счупим. Последното нещо остана. Вървим към спалнята отсечено и поотделно. Няма ги силите да съблечем другия, бавно и нежно, с целувки и страст. Проникваш в мен като нож, а острието ти ме пронизва. Прошепвам ти: "Не смей да ми оставяш и капка страст!". По лицето ми се стичат прокълнати сълзи. Първи Взрив на екстаз, после втори. "Изцеди ме! Опустоши ме!" увисват в мрака като обесени. За трети път ме понасяш по върховете на удоволствието. И идва последният оргазъм - този път без стонове на наслада. Умираме заедно. Не Сдържаш семето си. Паля цигара. (А уж ги отказах, заради теб!) Тихо на ухо ти прошепвам: "Ти ме люби последен. Следващите просто ще правят секс с мен. Знаеш, нали?". А ти ми отговаряш с една всичко знаеща и всичко казваща усмивка. Обичаш си дрехите на лъжи и преструвки. Оставам гола. Точно в полунощ напускаш прага ми. Оставяш ключа си в ръката ми. Няма последни думи, очите ни казват всичко. Наливам си едно питие. Отсега ще пия самота. Дори луната отказва да остане с мен и се скрива зад един облак. Силният алкохол пари гърлото ми. Завалява...
© Емануела Кацарова All rights reserved.
