10.12.2014 г., 7:44 ч.

За училището с "любов" 

  Проза » Други
1090 0 1
4 мин за четене

Когато влезна в класната стая, дори години, след като съм се разделила с ученическата скамейка, все още ми става тягостно. Най- гадните години в живота ми. Трябва! Да спазваш правилата. Всички правила. И да успееш да се харесаш на учителите и на съучениците си. В повечето случаи си избираш на кого. Бях кротка, не правех глупости, обикновено си мълчах, стараех се да съм подготвена по повечето предмети- не всеки път успешно. Не бягах от училище, или ако се случваше, беше рядко. Не пушех, не пиех и не споделях тъпите си изцепки пред публика от 25 човека. До тук изглежда, че съм била любимка на даскалите. Само че езиците трудно ми вървяха и първата година в езиковата гимназия завърших с четворка по немски език, след което учителката ми каза, че нищо нямало да стане от мен. Даже се беше обадила вкъщи да говори на родителите ми как само съм се кипрела и не съм учила... а на мен просто ми беше трудно /и нямах идея как се слага спирала за мигли/. Имах много висока оценка на приемния изпит по литература, но на устни изпитвания бях доста зле, та започнаха да се съмняват как съм я изкарала тази оценка - а аз просто се притеснявах. Особено след като ме питаха за мое мнение за творба и аз заявих, че не ми харесва /светотатство... как  може еди кой си български писател да не ти харесва и как ще се аргументираш/. Когато казах, че произведението е скучно и не конкретизирах какво точно е искал да каже автора с него и как се е чувствал, когато го е писал, мисля, че ми писаха тройка. Не бях и изчела коментарите на разни критици за произведението, което още повече влоши ситуацията. Все пак поискаха моето мнение. Пък автора си е написал, каквото му е било на душата.

 Баба ми е учителка по математика- доста добра при това. За нещастие моята учителка разбра за този факт и реши, че и аз съм с висше образование по математика и изискваше повече от мен, при което аз не можех да го дам, и отново получавах ниски оценки. Намразих математиката. Намразих и литературата, или поне тази, която трябваше да представям в класната стая. Намразих и немския, защото все имах ниски оценки, и ми се натякваше, че пак не съм учила... Тъжно.

Следващите години нещата се пооправиха. За огромно учудване на първата ми даскалка по немски взех диплома, призната от Гьоте институт. Не се хваля, просто споменавам, езика отдавна не го владея на такова ниво, бих казала, че ще ми трябва известно време, за да влезна в ритъм. С математика спрях да се занимавам, защото реших, че ще следвам медицина /пак с подозрителни погледи и тук-там някой коментар/. Даже я завърших, колкото и странно да звучи. Спечелих си и конкурс за специализация/отново въпреки средно хубавия ми успех от следването/. С литература се занимавам за лично удоволствие /пиша разни зле скалъпени стихове, които от време на време ми се получават. Лошото е, че тези, които са най- добре оценени, съм ги писала, когато съм се чувствала най- зле, ама то май тъгата ражда изкуството..когато човек е щаствив, не му е до поезия..или поне на мен/. И намирам време да прочета по нещо хубаво /което пак е широко понятие, тъй като доста от класиката не ми харесва- не ме убивайте с камъни/. Виждам, че се коментират хартиените чувства, мисли и емоции на много потребители на този сайт, като лоша поезия, нуждаеща се от корекции. Странно, звучи ми точно като в гимназията- това не е така, защото на мен така не ми харесва, защото еди кой си не мисли така, или защото не си спазил някакви си правила... за поезия да речем. Няма правила за изкуство. Няма правила за чувствата. Няма правила за възприятията. Няма правила за мнението, за интересите, за личната истина и емоция.  Има правила за движение по пътищата, които ако не се спазят, някой може да пострада. Няма правило да мисля и чувствам като вас. Не искам и да ме харесвате. Не изисквайте и аз да ви харесвам. Критикувайте, но не поставяйте  рамки. Не се подигравайте на тези, които не са като мен и вас. Не подценявайте тези, които трудно се справят. Не искайте всички да сме еднакви. Светът е шарен, пъстър, разноцветен на едни места и едноцветен на други. Светът е човек. Има милиарди човеци. Има милиарди светове. Поощрявайте успехите, борете се с провалите. Борете се с предразсъдъците, с простотията, с глупостта. Но оставете различното да шари света. Новото се ражда от различното.

Аз съм просто един пример за това, как оценките нямат особено значение в живота. Как невписването в колективи не ми се отрази на успехите, нито на приятелствата. До ден днешен не обичам да съм сред много хора, трудно завързвам нови контакти, ненавиждам публичните изяви и..не мога да смятам наум /винаги си вадя калкулаторче :) /. Но не съм по- лоша и по- неспособна, заради тези си различия. Няма да направя революция, няма да измисля лекарство за рака, нито ще сътворя нещо гениално. Но тихото и кротко момиче на първия чин до прозореца, или бунтарчето, дето все не е прочело урока и закъснява за час, или твоето дете, което е наказано, защото Вазов не му харесва... може пък и да успее. 

© Някоя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Злати, засегнала си интересна тема: "Но оставете различното да шари света. Новото се ражда от различното."
    За голям мой ужас, колкото и да се афишира това, хората търсят сигурността на обществената рамка.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??