"Аз съм УНИКАЛНА" чу се писклив глас от някъде-то. Огледах се, а около мен беше полупразно. "Полу", защото все пак се чуваше глас, който не беше за пренебрегване. А и как можеше да бъде?! След малко пак се чу, подобно не-що. "Или си УНИКАЛЕН, или си никой". Отвърнах: "Има толкова хора, които са "някой", но не знаем за тях". "УНИКАЛНА-ТА" продължи: "Замисли се, може би не са уникални, защото, ако бяха, щяхме да сме чували за тях". И започнахме с Джеймс Дийн, Мерилин Монро, София Лорен и стигнах аз до ШЕКСПИР и Кийтс, пътьом минах през Микеланджело, а този глас продължи да твърди колко са уникални хората. Някои хора, само тези, които са "НЯКОИ", които са "УНИКАЛНИ".
А аз седя и мисля - какво е да си уникален? Какво пък ще да значи тази дума? Какви са тези УНИКАЛНИ-ТЕ? И да си мисля колко не-уникален не-човек съм, защото не ме знае светът, защото не съм "София Лорен, не съм Мерилин Монро, даже не съм Джеймс Дийн". Какъв трябва да си, за да бъдеш... УНИКАЛЕН?
© Александра Ангелова Всички права запазени
Хареса ми води до дълбоки размисли. Поздрави сърдечни, Александра!!!