(за заблуда на врага)
поставяме усмивки на лицата си и махаме ги само преди лягане,
държим се като непознати, не се хващаме в капаните им, знаем, че дори и мъничкият
знак за близост е опасен за мъничкото ни балонче, в което си блуждаем и не искаме, отказваме да ни изобличат в сантименталност...
За заблуда на врага изговаряме на глас толкова големи думи (които никога не мислим),
големи са като платна на кораб, а всъщност се побират в джобовете на дънките ни...
За заблуда на врага извършваме милиони малки ритуали,
100 сресвания преди лягане,
така опазваме
съня,
превръщаме се в стражи
на интимността
и даже на любовта, на която,
по дяволите, не й ли писна
да я няма?!
За заблуда на врага
или на самите себе си...?
(здравей, ти, мили мой,
здравей, ти, мила моя,
аз съм лекарството
ти срещу смъртта...)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Питър Хайнрих Всички права запазени