6.03.2008 г., 20:38

(за заблуда на врага)

1.2K 0 3
За заблуда на врага
поставяме усмивки на лицата си и махаме ги само преди лягане,

държим се като непознати, не се хващаме в капаните им, знаем, че дори и мъничкият
знак за близост е опасен за мъничкото ни балонче, в което си блуждаем и не искаме, отказваме да ни изобличат в сантименталност...

За заблуда на врага изговаряме на глас толкова големи думи (които никога не мислим),
големи са като платна на кораб, а всъщност се побират в джобовете на дънките ни...

За заблуда на врага извършваме милиони малки ритуали,
100 сресвания преди лягане,
така опазваме
съня,
превръщаме се в стражи
на интимността
и даже на любовта, на която,
по дяволите, не й ли писна
да я няма?!

За заблуда на врага
или на самите себе си...?

(здравей, ти, мили мой,
здравей, ти, мила моя,
аз съм лекарството
ти срещу смъртта...)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Маски от напукани глинени усмивки - 100 пъти почесани и превърнали лицата в неизвестно-неустановена другост - стражите пазят нас от собствената ни човечност. Гниене по лустросаните балони на рекламите, опаковали отчуждение, по-голямо и от петролен танкер. Лекарството срещу смърт е само плацебо, когато сме изгубили себе си!
    Ave!


  • “Блъскаха се един в друг, спъваха се един в друг, минаваха един през друг... без да се погледнат, без да се извиняват, без да се усетят; продължаваха към домовете си с елегантността на медицински топки. Няколко хиляди дървета въздъхнаха едновременно и въздишките им се вклиниха дълбоко в обгорената от тъга и не-мечти земя; попиха в топлата плът на земните недра. Следващата пролет няма да очакваме възкресени цветове, ще очакваме позитивна прозявка.”

  • Доживях пак да прочета нещо над заглавието, на което да пише "cheshire_cat", а отдолу "проза"! (Бурен кикот, смях до сълзи, радост до тавана...) Дори само заради мен продължавай да ги пишеш тия поетично-хаотично-недовършенонезапочнати-объркани прози! (Пак истеричен кикот, след който планирам да се разтека, да се разпилея, разшия, разлея, разкрещя, разнищя на пода.) ДОЖИВЯХ!

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...