(за заблуда на врага)

6.03.2008 г., 20:38 ч.

Проза » Други

1004 0 3

За заблуда на врага
поставяме усмивки на лицата си и махаме ги само преди лягане,

държим се като непознати, не се хващаме в капаните им, знаем, че дори и мъничкият
знак за близост е опасен за мъничкото ни балонче, в което си блуждаем и не искаме, отказваме да ни изобличат в сантименталност...

За заблуда на врага изговаряме на глас толкова големи думи (които никога не мислим),
големи са като платна на кораб, а всъщност се побират в джобовете на дънките ни...

За заблуда на врага извършваме милиони малки ритуали,
100 сресвания преди лягане,
така опазваме
съня,
превръщаме се в стражи
на интимността
и даже на любовта, на която,
по дяволите, не й ли писна
да я няма?!

За заблуда на врага
или на самите себе си...?

(здравей, ти, мили мой,
здравей, ти, мила моя,
аз съм лекарството
ти срещу смъртта...)

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ananke (Радослав Смилков)

2008-03-08T16:18:06+02:00

Маски от напукани глинени усмивки - 100 пъти почесани и превърнали лицата в неизвестно-неустановена другост - стражите пазят нас от собствената ни човечност. Гниене по лустросаните балони на рекламите, опаковали отчуждение, по-голямо и от петролен танкер. Лекарството срещу смърт е само плацебо, когато сме изгубили себе си!
Ave!
Воркосиган (Светослав Николов)

2008-03-07T01:47:38+02:00

“Блъскаха се един в друг, спъваха се един в друг, минаваха един през друг... без да се погледнат, без да се извиняват, без да се усетят; продължаваха към домовете си с елегантността на медицински топки. Няколко хиляди дървета въздъхнаха едновременно и въздишките им се вклиниха дълбоко в обгорената от тъга и не-мечти земя; попиха в топлата плът на земните недра. Следващата пролет няма да очакваме възкресени цветове, ще очакваме позитивна прозявка.”
Vyrtina (Алиса)

2008-03-06T22:13:39+02:00

Доживях пак да прочета нещо над заглавието, на което да пише "cheshire_cat", а отдолу "проза"! (Бурен кикот, смях до сълзи, радост до тавана...) Дори само заради мен продължавай да ги пишеш тия поетично-хаотично-недовършенонезапочнати-объркани прози! (Пак истеричен кикот, след който планирам да се разтека, да се разпилея, разшия, разлея, разкрещя, разнищя на пода.) ДОЖИВЯХ!