23.09.2008 г., 21:39 ч.
За знаенето на езици
2 мин за четене
Събуждам се сутринта с усещането, че навън е пролет, птичките пеят и ще ми се случи нещо много хубаво. Хубаво ли? Вятър! Шестнайсетгодишната ми щерка ме заковава на прага на кухнята с думите:
- Хей, мадъ, дай двайсе кинта, че стайлинга ми хич го няма, а пък тумороу сме на чалгатека!
Настръхнах.
- Ще ти дам аз една чалгатека и един стайлинг! За теб добро утро няма ли? Довечера в десет да си в къщи! И виж се само как си се облякла!
- Споко, бе маман, ще искам от дъртия, той ще ме спонсорира.
Дочувам четиринайсетгодишния ми наследник да говори по телефона в коридора:
- Ама как го пейстнах, а брато? Адски яко беше. Айде чао, геймър, тю найт пак сме на компа.
Мъжът ми се е вторачил в телевизора, където със сериозен глас репортерка съобщава, че вчера в Парламента депутатите са постигнали консенсус, защото имат афинитет към науката.
- Изключи го! - Почти изкрещях.
- Кво ти става, бе дарлинг? Да не си станала с дупето нагоре? Глей си кефа, кво ти пречи телевизора?!
До днес не бях забелязала, че в моето семейство се говори с толкова много чуждици, но снощи ме мъчеше безсънието и гледах едно предаване за българския език по кабелната. Та май го и сънувах после...
Грабвам чантата и изхвърчам от къщи като ракета "Пършинг" с далечен радиус на действие. На стълбищната площадка срещам съседката.
- Хелоу, мила!
Пред входа ме спира младеж с мазна коса и прокъсани дънки:
- Хай, мисис! Кен ю хелп ми? Търся пети вход.
- Ще ти дам аз един пети вход и една мисис! Чуй се само как говориш!
Младежът отстъпва смутено и промърморва: "Ега ти задръстенячката!"
С понижено настроение се затътрям към автобусната спирка. От ракетата "Пършинг" не е останала и следа. В автобуса кондукторът вика "Билети и карти за проверка!" Радостна, че най-после чувам нормална българска реч, показвам картата почти моментално. Друг път я търся по половин час измежду гримовете, документите и всички други джунджурии, каквито се намират в една дамска чанта. Той се усмихва и казва:
- Мерси, мадам!
- Каква мадам съм ти аз, бе! - нервите ми май вече не издържат. - Да не сме във Франция?
Главите на всички пътници се обръщат в моята посока, а стоящият до мен мъж се обажда:
- Остави аверчето на мира, ма! Тва му е работата, иначе ноу мъни!
Слизам две спирки преди моята и изминавам разстоянието пеша, за да си проясня мозъка. Закъснявам, естествено, но никой не забелязва. Портиерът ме посреща с "Бона сера, синьорина!", а пет минути след това звъни шефът и ми нарежда да се явя в офиса му с резюме от вчерашното тет-а-тет с мениджъра на едикоя си фирма. Явих се. И си подадох молбата за платен годишен отпуск по семейни причини. Ще го използвам, като се запиша на курс по английски, пък може и малко френски да понауча. Да не ми викат после моите наследници, че съм задръстена и неграмотна. Ще ги шашна! Нали трябва да съм в крак с времето. Пък следващата отпуска - италиански и испански, ама добре поне, че руския криво-ляво го помня от училище. Айде, пийпъл, аста ла виста и ариведерчи!
- Хей, мадъ, дай двайсе кинта, че стайлинга ми хич го няма, а пък тумороу сме на чалгатека!
Настръхнах.
- Ще ти дам аз една чалгатека и един стайлинг! За теб добро утро няма ли? Довечера в десет да си в къщи! И виж се само как си се облякла!
- Споко, бе маман, ще искам от дъртия, той ще ме спонсорира.
Дочувам четиринайсетгодишния ми наследник да говори по телефона в коридора:
- Ама как го пейстнах, а брато? Адски яко беше. Айде чао, геймър, тю найт пак сме на компа.
Мъжът ми се е вторачил в телевизора, където със сериозен глас репортерка съобщава, че вчера в Парламента депутатите са постигнали консенсус, защото имат афинитет към науката.
- Изключи го! - Почти изкрещях.
- Кво ти става, бе дарлинг? Да не си станала с дупето нагоре? Глей си кефа, кво ти пречи телевизора?!
До днес не бях забелязала, че в моето семейство се говори с толкова много чуждици, но снощи ме мъчеше безсънието и гледах едно предаване за българския език по кабелната. Та май го и сънувах после...
Грабвам чантата и изхвърчам от къщи като ракета "Пършинг" с далечен радиус на действие. На стълбищната площадка срещам съседката.
- Хелоу, мила!
Пред входа ме спира младеж с мазна коса и прокъсани дънки:
- Хай, мисис! Кен ю хелп ми? Търся пети вход.
- Ще ти дам аз един пети вход и една мисис! Чуй се само как говориш!
Младежът отстъпва смутено и промърморва: "Ега ти задръстенячката!"
С понижено настроение се затътрям към автобусната спирка. От ракетата "Пършинг" не е останала и следа. В автобуса кондукторът вика "Билети и карти за проверка!" Радостна, че най-после чувам нормална българска реч, показвам картата почти моментално. Друг път я търся по половин час измежду гримовете, документите и всички други джунджурии, каквито се намират в една дамска чанта. Той се усмихва и казва:
- Мерси, мадам!
- Каква мадам съм ти аз, бе! - нервите ми май вече не издържат. - Да не сме във Франция?
Главите на всички пътници се обръщат в моята посока, а стоящият до мен мъж се обажда:
- Остави аверчето на мира, ма! Тва му е работата, иначе ноу мъни!
Слизам две спирки преди моята и изминавам разстоянието пеша, за да си проясня мозъка. Закъснявам, естествено, но никой не забелязва. Портиерът ме посреща с "Бона сера, синьорина!", а пет минути след това звъни шефът и ми нарежда да се явя в офиса му с резюме от вчерашното тет-а-тет с мениджъра на едикоя си фирма. Явих се. И си подадох молбата за платен годишен отпуск по семейни причини. Ще го използвам, като се запиша на курс по английски, пък може и малко френски да понауча. Да не ми викат после моите наследници, че съм задръстена и неграмотна. Ще ги шашна! Нали трябва да съм в крак с времето. Пък следващата отпуска - италиански и испански, ама добре поне, че руския криво-ляво го помня от училище. Айде, пийпъл, аста ла виста и ариведерчи!
© Нели Вангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Уаууу! Супер куул! Развесели ме! Браво!!!
-
браво
-
хахах, страхотно!
-
Нели, трябваше и превод в ефир да правиш, щото се оказа, че съм задръс...Трудна думичка. Но спосуе болшибо! И аз ще запиша да уча английски с преобладаващ френски език, за всеки случай!
Прекрасна си!!! -
Абе то нещо такова има и у дома!
Първата английска дума, която чух и намразих най-много, бе от детската градина на сина ми, а тя беше Айм хангри!/м, сори,ама не знам така ли се изговаря-още съм в начален курс- хехе/
И така... нон стоп до тенджерата - от градината, та до сега!
Ще взема и аз да се запиша... май!
Мерси за усмивката, Нелсън!
-
Ич хабер зи найн от сичките езици, ама нейсе
И у нас е същото с мойте синковци. Докато им схвана какво ми казват, мине час.
Развесели ме, Нели!!! Поздравления!!! -
хаха..поздравления...разказа ти е страхотен..усмихвах се,че даже и ми стана леко тъжно..
-
Брависимо, дарлинг!
-
Не съвсем, но съм го минала до някъде. Е, така и не се навих да уча нови езици, колкото знам, знам.
Браво!!! Разсмя ме!
Поздрави, Нели! -
А, привет,приятно ми е! Аз съм на 16 прибирам се в 8, обличам се в черно и не ходя по чалготеки. А и не говоря в стил "Джагара-джугара". хах.
-
Мога да ти помогна с английския, ако искаш. И аз съм се засилила да уча чужди езици, че около мен се говорят само интернационализми и трябва да ги разбера някак си.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
