За знаенето на езици
2 min reading
Събуждам се сутринта с усещането, че навън е пролет, птичките пеят и ще ми се случи нещо много хубаво. Хубаво ли? Вятър! Шестнайсетгодишната ми щерка ме заковава на прага на кухнята с думите:
- Хей, мадъ, дай двайсе кинта, че стайлинга ми хич го няма, а пък тумороу сме на чалгатека!
Настръхнах.
- Ще ти дам аз една чалгатека и един стайлинг! За теб добро утро няма ли? Довечера в десет да си в къщи! И виж се само как си се облякла!
- Споко, бе маман, ще искам от дъртия, той ще ме спонсорира.
Дочувам четиринайсетгодишния ми наследник да говори по телефона в коридора:
- Ама как го пейстнах, а брато? Адски яко беше. Айде чао, геймър, тю найт пак сме на компа.
Мъжът ми се е вторачил в телевизора, където със сериозен глас репортерка съобщава, че вчера в Парламента депутатите са постигнали консенсус, защото имат афинитет към науката.
- Изключи го! - Почти изкрещях.
- Кво ти става, бе дарлинг? Да не си станала с дупето нагоре? Глей си кефа, кво ти пречи телевизора?!
До днес не бях забелязала, че в моето семейство се говори с толкова много чуждици, но снощи ме мъчеше безсънието и гледах едно предаване за българския език по кабелната. Та май го и сънувах после...
Грабвам чантата и изхвърчам от къщи като ракета "Пършинг" с далечен радиус на действие. На стълбищната площадка срещам съседката.
- Хелоу, мила!
Пред входа ме спира младеж с мазна коса и прокъсани дънки:
- Хай, мисис! Кен ю хелп ми? Търся пети вход.
- Ще ти дам аз един пети вход и една мисис! Чуй се само как говориш!
Младежът отстъпва смутено и промърморва: "Ега ти задръстенячката!"
С понижено настроение се затътрям към автобусната спирка. От ракетата "Пършинг" не е останала и следа. В автобуса кондукторът вика "Билети и карти за проверка!" Радостна, че най-после чувам нормална българска реч, показвам картата почти моментално. Друг път я търся по половин час измежду гримовете, документите и всички други джунджурии, каквито се намират в една дамска чанта. Той се усмихва и казва:
- Мерси, мадам!
- Каква мадам съм ти аз, бе! - нервите ми май вече не издържат. - Да не сме във Франция?
Главите на всички пътници се обръщат в моята посока, а стоящият до мен мъж се обажда:
- Остави аверчето на мира, ма! Тва му е работата, иначе ноу мъни!
Слизам две спирки преди моята и изминавам разстоянието пеша, за да си проясня мозъка. Закъснявам, естествено, но никой не забелязва. Портиерът ме посреща с "Бона сера, синьорина!", а пет минути след това звъни шефът и ми нарежда да се явя в офиса му с резюме от вчерашното тет-а-тет с мениджъра на едикоя си фирма. Явих се. И си подадох молбата за платен годишен отпуск по семейни причини. Ще го използвам, като се запиша на курс по английски, пък може и малко френски да понауча. Да не ми викат после моите наследници, че съм задръстена и неграмотна. Ще ги шашна! Нали трябва да съм в крак с времето. Пък следващата отпуска - италиански и испански, ама добре поне, че руския криво-ляво го помня от училище. Айде, пийпъл, аста ла виста и ариведерчи!
- Хей, мадъ, дай двайсе кинта, че стайлинга ми хич го няма, а пък тумороу сме на чалгатека!
Настръхнах.
- Ще ти дам аз една чалгатека и един стайлинг! За теб добро утро няма ли? Довечера в десет да си в къщи! И виж се само как си се облякла!
- Споко, бе маман, ще искам от дъртия, той ще ме спонсорира.
Дочувам четиринайсетгодишния ми наследник да говори по телефона в коридора:
- Ама как го пейстнах, а брато? Адски яко беше. Айде чао, геймър, тю найт пак сме на компа.
Мъжът ми се е вторачил в телевизора, където със сериозен глас репортерка съобщава, че вчера в Парламента депутатите са постигнали консенсус, защото имат афинитет към науката.
- Изключи го! - Почти изкрещях.
- Кво ти става, бе дарлинг? Да не си станала с дупето нагоре? Глей си кефа, кво ти пречи телевизора?!
До днес не бях забелязала, че в моето семейство се говори с толкова много чуждици, но снощи ме мъчеше безсънието и гледах едно предаване за българския език по кабелната. Та май го и сънувах после...
Грабвам чантата и изхвърчам от къщи като ракета "Пършинг" с далечен радиус на действие. На стълбищната площадка срещам съседката.
- Хелоу, мила!
Пред входа ме спира младеж с мазна коса и прокъсани дънки:
- Хай, мисис! Кен ю хелп ми? Търся пети вход.
- Ще ти дам аз един пети вход и една мисис! Чуй се само как говориш!
Младежът отстъпва смутено и промърморва: "Ега ти задръстенячката!"
С понижено настроение се затътрям към автобусната спирка. От ракетата "Пършинг" не е останала и следа. В автобуса кондукторът вика "Билети и карти за проверка!" Радостна, че най-после чувам нормална българска реч, показвам картата почти моментално. Друг път я търся по половин час измежду гримовете, документите и всички други джунджурии, каквито се намират в една дамска чанта. Той се усмихва и казва:
- Мерси, мадам!
- Каква мадам съм ти аз, бе! - нервите ми май вече не издържат. - Да не сме във Франция?
Главите на всички пътници се обръщат в моята посока, а стоящият до мен мъж се обажда:
- Остави аверчето на мира, ма! Тва му е работата, иначе ноу мъни!
Слизам две спирки преди моята и изминавам разстоянието пеша, за да си проясня мозъка. Закъснявам, естествено, но никой не забелязва. Портиерът ме посреща с "Бона сера, синьорина!", а пет минути след това звъни шефът и ми нарежда да се явя в офиса му с резюме от вчерашното тет-а-тет с мениджъра на едикоя си фирма. Явих се. И си подадох молбата за платен годишен отпуск по семейни причини. Ще го използвам, като се запиша на курс по английски, пък може и малко френски да понауча. Да не ми викат после моите наследници, че съм задръстена и неграмотна. Ще ги шашна! Нали трябва да съм в крак с времето. Пък следващата отпуска - италиански и испански, ама добре поне, че руския криво-ляво го помня от училище. Айде, пийпъл, аста ла виста и ариведерчи!
© Нели Вангелова All rights reserved.
