6.08.2009 г., 15:59

Забавно приключение

809 0 7
1 мин за четене

Беше слънчево юлско утро. Аз (Франсоа Бурде - обикновен собственик на малък автомобилен сервиз), заедно с жена ми Мишел (стюардеса в известна авиокомпания), решихме да направим малко пътешествие до Хаваите. Без много-много да се чудим - заминахме. С нас бяха и децата ни- Катрин (на 21 години) и Люк (на 18 години). За по-романтично, решихме да отплаваме с яхта.

Така пътувахме няколко дни, докато не изпращя нещо в яхтата на брат ми Жан. Беше сериозна и неотстранима повреда в двигателя. Яхтата започна да се клатушка по вълните, след което се разби в едно малко островче. Там изглеждаше безлюдно, но, когато се вгледахме, видяхме едни странни създания. Приличаха на хора, но бяха много ниски - 30-40 сантиметра. Те започнаха да разговарят с нас:

- От къде сте? - попита едно старо джудже.

- От Франция! - извика Мишел. - Махайте се, гадни твари такива! -изкрещя тя като обезумяла.

- Гладни ли сте? Или пък жадни? Искате ли да ви запозная с приятелите си? - поинтересува се любезното човече.

- Как се казвате? Аз съм Франсоа Бурде. - попитах спокойно.

- Аз съм Мика Люнтороросо. Искате ли да ви разведа из острова?

Точно тогава дойде едно симпатично, също толкова дребно, момиче. То бе намерило много красива и рядка мида, която се срещала само на брега на този остров.

- Нанс, почерпи гостите ни с чаша чай. - каза господин Мика. - С кораб ли дойдохте? Ще го поправим до утре. Ако искате, ще ви покажа къде може да преспите. Все пак е късно.

Той ни заведе до една малка къщичка и ни почерпи с чай. Леглата бяха удобни.

Дойде сутринта. Аз се събудих в ранни зори, но, щом излязох, видях яхтата на брат ми поправена. Малките симпатични тросумули (така се казваше този народ) бяха поправили яхтата и тя беше готова за път. Малко по-късно Мишел и Катрин стегнаха куфарите, докато ние с Люк ги товарехме. След това заминахме отново за Хаваите. Приключението ни там беше кратко, но никои от нас не го забрави до края на живота си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Митев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...