Забавно приключение
Беше слънчево юлско утро. Аз (Франсоа Бурде - обикновен собственик на малък автомобилен сервиз), заедно с жена ми Мишел (стюардеса в известна авиокомпания), решихме да направим малко пътешествие до Хаваите. Без много-много да се чудим - заминахме. С нас бяха и децата ни- Катрин (на 21 години) и Люк (на 18 години). За по-романтично, решихме да отплаваме с яхта.
Така пътувахме няколко дни, докато не изпращя нещо в яхтата на брат ми Жан. Беше сериозна и неотстранима повреда в двигателя. Яхтата започна да се клатушка по вълните, след което се разби в едно малко островче. Там изглеждаше безлюдно, но, когато се вгледахме, видяхме едни странни създания. Приличаха на хора, но бяха много ниски - 30-40 сантиметра. Те започнаха да разговарят с нас:
- От къде сте? - попита едно старо джудже.
- От Франция! - извика Мишел. - Махайте се, гадни твари такива! -изкрещя тя като обезумяла.
- Гладни ли сте? Или пък жадни? Искате ли да ви запозная с приятелите си? - поинтересува се любезното човече.
- Как се казвате? Аз съм Франсоа Бурде. - попитах спокойно.
- Аз съм Мика Люнтороросо. Искате ли да ви разведа из острова?
Точно тогава дойде едно симпатично, също толкова дребно, момиче. То бе намерило много красива и рядка мида, която се срещала само на брега на този остров.
- Нанс, почерпи гостите ни с чаша чай. - каза господин Мика. - С кораб ли дойдохте? Ще го поправим до утре. Ако искате, ще ви покажа къде може да преспите. Все пак е късно.
Той ни заведе до една малка къщичка и ни почерпи с чай. Леглата бяха удобни.
Дойде сутринта. Аз се събудих в ранни зори, но, щом излязох, видях яхтата на брат ми поправена. Малките симпатични тросумули (така се казваше този народ) бяха поправили яхтата и тя беше готова за път. Малко по-късно Мишел и Катрин стегнаха куфарите, докато ние с Люк ги товарехме. След това заминахме отново за Хаваите. Приключението ни там беше кратко, но никои от нас не го забрави до края на живота си.
© Ивайло Митев All rights reserved.
Харесах ремарките в скобите.
