Владимир, Владо, както му викаха повечето познати, се беше излегнал на леглото в стаята си и от стария компютър слушаше някои от златните хаус сетове на вече отдавна загубили известността си диджеи. Лежейки, младежът посегна към малката си практична паласка и от нея изкара една цигара от кутия Давидов. Небрежно посегна с ръка към ръба на бюрото до леглото си, без да става и взе запалката, която се намираше точно на мястото, на което я бе оставил миналата нощ, след като се прибра от поредния запой, състоящ се само от кочове. Палейки цигарата си и наслаждавайки се на уникалния сет на някакъв не особено известен, но за сметка на това, талантлив диджей, Владо се замисли, вече бе на 19 години, а от доста време насам не си бе имал приятелка и се чувстваше леко самотен в това отношение. Последният път, когато младокът имаше гадже, беше едва на 15 години… на всичкото отгоре връзката им бе продължила едва един месец. От цигарата му вече беше останало само филтър, той стана, набързо се отърси от депресиращите мисли, хвърли фаса през прозореца, облече се и излезе.
Владимир беше обикновено момче, на 19 години, не много висок, с коремче, кестенява късо подстригана коса, кафяви очи и овално лице. Не беше от най-привлекателните хора в града, но и той като всеки човек имаше нещо красиво в себе си.

 Седейки на обичайното кафене в махалата, Добромир и Стоян (те бяха хората, с които Владо можеше да сподели всичко и винаги щяха да стоят до него, дори и в най-трудните моменти) очакваха техния добър приятел да се появи всеки момент. Добри беше висок и сух младеж, леко дразнещ от време на време, но умееше да взима номерата на момичетата, които го интересуваха, Стоян пък бе набит и здрав момък, умен, красив, със сини очи, русо-кестенява коса и невероятно чувство за хумор, с което му беше още по-лесно спечелването на дамските сърца. Стоян знаеше, че наскоро Владо имаше проблеми с несподелена любов и се опитваха да му намерят момиче, но и не го закачаха много-много на тази тема.

    Вече си бяха изпили напитките наполовина, когато се появи техният човек.
      - Здравей! Дълго кафе и кола за мен. - каза той на познатата сервитьорка, която се бе прославила в квартала с това, че била налапала целия салам на един от шефовете на местната дискотека, за да я пуснат. Тя го погледна и кимна.
      - Как е, Владо! Чух, че скоро си бил на море. - започна Стоян, още преди новодошлият младеж да седне.
       - Какво да ви кажа, момчета... Изкарах си СУПЕР! Плажове, момичета по бикини, пиячка... не мога да се оплача... - той издиша дима, който току-що бе поел от цигарата, която бе запалил и се обърна наляво, където Добромир го погледна с обичайния си за него мазен поглед, когато ставаше дума за нещо мръсно.
        - Похвали се бе, Владо, излезе ли ти късмета с някоя мадама? - попита Добри с характерната за него олигофренска усмивка, която добре бе позната на Владо и много често, като се сещаше за моментите,  на които  тя бе присъствала, го  напушваше на смях.
        - Мисля, че ще се наложи да те разочаровам, Добромире... - каза леко смутено Владимир...
         - Глупости! Знаеш, че те бъзикаме... – побърза да добави Стоян. Той знаеше пределно ясно, че Владо има проблеми със свалянето на момичета и че отдавна не е бил с някое либе насаме, той знаеше също, че напоследък Владимир често беше отхвърлян, което го съсипваше и не спираше да мисли за това. Стоян набързо смени темата на разговор, с което постигна целта си да разсее Владо от предишния разговор и момчетата забравиха за неловката ситуация от преди малко.

    Пиейки кафето си и водейки поредния безсмислен разговор, който не отиваше на никъде с двамата си дружки, Владо чу вратата на кафенето да се отваря, той погледна  към мястото, откъдето бе дошъл шумът и за миг, сякаш траещ цяла вечност, всички звуци наоколо утихнаха... През вратата бе влязло момиче, момиче, което караше всеки, що има пишка, да затихне и да се полюбува на нейната необичайна красота... ”Та тя е божествена” - замисли се  тийнейджърът.
Висока, с изящна фигура, спусната, права, кестенява коса, достигаща до кръста ù, очите ù бяха големи и кафяви, с формата на бадеми, изразителни и миловидни на вид, но когато искаха, можеха да бъдат много мръснишки и опасни, те стояха привлекателно на нейното лице, което придобиваше чертите на дива котка и я караха да изглежда още по-страстно. Тя бе облечена с тъмно синьо бюстие, което добре описваше гръдните ù форми и къса пола, благодарение на която дългите ù крака изглеждаха още по-изящни и съвършени, те караха всеки един себеуважаващ се мъж да затаи дъх и да замечтае.

Стоян за малко не се задави с глътката Кòла, която току-що бе поел направо от бутилката, когато забеляза увисналото чене на Владимир, напуши го леко на смях, но после забеляза причината за висящата челюст. Сексапилното момиче бе с нейните две приятелки, те бяха с изрусени коси, тон химия по лицата си и приличащи на професионалистки в  най-древната професия също така и просто на момичета с характерен вид за тяхната възраст може би на около 16-18 години, в България което си беше, за жалост, нормално... те се настаниха точно на масата срещу тях и Стоян се обърна към Добромир и Владо.
          - ЩЕ ГО НАПРАВЯ! - стана и каза Владимир
         - Какво, по дяволи... - понечи да каже Стоян, той едва осъзна казаното, когато вече техният приятел се беше запътил към масата на красивото девойче и двете жрици на любовта, а Тяната и Добри стояха с отворени усти и наблюдаваха... О-о-о те предусещаха, че това нямаше да завърши добре и очакваха всеки момент да видят какво ще се случи.
           - Здравейте, момичета – каза Владо и пусна една усмивка.
  Двете русокоски го погледнаха озадачено, но в същото време и надменно. Третото момиче, към което и бе насочен погледът на Владимир, го погледна с красивите си очи с цвят на току-що изпечено кафе и сложи една усмивка на лицето си, но не тази невинна усмивка, която Владо така бе очаквал, а усмивка, която се бе превърнала в гротеска. Курвите, застанали до нея, започнаха да се кикотят и да шушукат. Владо се притесни и капки пот започнаха да избиват по челото му. Момичето, което до преди малко бе мечтата на Владимир, се бе превърнало в неговия кошмар. Тя започна да се смее грозно.

 - Какво искаш, бе? - минаха думите ù като шамар през лицето на нашето момче. Той остана безмълвен, не очакваше това, всъщност той не знаеше какво да очаква, направи го толкова импулсивно, въобще не бе помислил, беше му писнало да мисли, постоянно да преглежда нещата от всеки ъгъл, да се държи като възрастен. Той вече беше наясно, че с това поведение до никъде няма да стигне сред днешната младеж и реши да действа на мига, което, както забеляза, не беше минало така, както очакваше.

 - Да не си глътна езика?? - попита отново момичето и го погледна накриво. Владо реши въпреки всичко, че ще действа, макар и да знаеше вече предполагаемия отговор, той все пак не напразно бе стигнал до тук. Събра всичката смелост, с която разполагаше в момента, опита се да изглежда решителен, доколкото беше възможно и я погледна в очите, които все още макар и така красиви, бяха изгубили топлия си приветлив вид, а на негово място като меч пронизваха в душата на Владимир две студени огледални кълба.

        - Защо не дойдете да седнете на нашата маса? - попита Владо с възможно най-настоятелния тон, който успя да докара за момента.
       - Хахаахааха, на вашата маса? – каза тя с присмех, двете ù дружки почнаха да се смеят и да сочат момчето, събрало смелост, с пръст.

        - Да, защо не? – не отстъпваше смелчагата, макар и вече да знаеше, че няма смисъл.

         - Защото си Мухльо! Затова! Сега изчезвай! – каза тя с ехидна усмивка и надменен поглед, подобен на двете кучки до нея.
        - Ясно! - гняв се надигна в душата на Владимир. - Шибани курви! – набързо ги нареди той и ги запозна със средния си пръст на дясната си ръка.
     Отивайки до масата на приятелите си, те го погледнаха смутено, без да казват нищо. Той взе цигарите си, остави пет лева за кафето и колата, които бе поръчал по-рано, като каза, че се прибира.

         Добромир стана, но Стоян го хвана за ръката.

        - Нека остане сам известно време, не знам какво го прихвана, но знам, че му дойде тази случка в повече.

         Добри кимна и заедно с Тяната погледнаха през прозореца да видят техния приятел как пали цигара и поема пътя си към дома.

        - Тия три кучки вече не мога да ги понасям – изтърси с омраза, изписана по лицето си, Добромир. - Можеха да бъдат поне малко по-мили.

        - Знам за какво говориш. - Стоян се наведе и прошепна нещо в ухото на Добромир, при което той се съгласи мигновено.

        Красимира, така се казваше момичето, което като минеше покрай повечето мъже, ги караше да извъртат поглед и да им идват нечисти мисли, а после да получават шамари и сърдити погледи от жените им. Тя бе седнала със своите две близки приятелки Диди и Мими в кварталното кафене, когато някакъв досадник беше дошъл да ги занимава и тя набързо го бе наредила и го накара да се чувства като путка. Което ù харесваше.

       - Ти чу ли какво станало???! - обърна се Диди  към Красимира.
      - Какво?? – заинтересовано погледна към нея Красимира.
      - Чух, че Моник - подхвана Мими и погледна мръсно към Диди.
      - Моник е духала на Дейвид, за да я закара до Слънчев Бряг! – довърши Мими  и ентусиазирано плесна с ръце, като се засмя.
       - Сериозно?! Не мога да повярвам, че тази кучка го е налапала целия на гаджето на най–добрата си приятелка! – Каза Краси и се усмихна нагло, беше се замислила вече как да го съобщи на момичето, чието гадже бе задоволено от Моник, когато изведнъж усети силна миризма на кафе и изгаряща болка, цялата бе поляна с кафе. Тя бързо погледна към своите приятелки и откри, че и те бяха залети с кафе, обърна се и видя две момчета, които излизаха през вратата и ги гледаха, след като погледите им се засякоха, двете момчета показаха среден пръст на нея и приятелките ù, и излязоха от кафенето. Момичетата започнаха да псуват и търсят кърпички.

       Бяха минали няколко дни, откогато за последно Стоян и Добромир се видяха и чуха с Владо. Те бяха решили да му дадат малко време насаме след случката в кафенето. Стоян взе телефона си и набра първия номер сред повиквания. Чакаше, но никой не вдигна, даваше свободно. После прозвъни на Добромир.

      - Добри?
     - Да? - чу се гласът му заспало
     -  Да не те събудих?
     - Не, няма проблеми... - чу се прозяване.
     - Успя ли да се свържеш по някакъв начин с Владо? – попита  заинтересовано Стоян.
      - Не... не успях, опитах се да се свържа с него по телефона, но не стана, пък и в скайп не влиза... - каза сънливо все още Добромир.
      - Мамка му!... добре, чакай ме след един час на нашето място, ще отидем до тях.
      - Ок, там съм - прозина се още веднъж Добромир и затвори телефона.
   Облече се набързо, изми си лицето и хапна набързо. Когато погледна към часовника, видя, че закъснява, обу се и излезе набързо. Навън вече беше почнало да се стъмнява. Двамата със Стоян бяха отишли до апартамента на техния приятел, но и там нямаше никой, затова и решиха да се разкарат малко из центъра и да поговорят, пък и да видят някой познат.

      Говорейки общи приказки и вървейки по главната улица в центъра, изведнъж пред тях изскочи познато лице. Момче колкото тях на 19 години с дълга вързана коса на опашка отзад, интелигентен, но и донякъде луд поглед и добронамерена усмивка. Беше високо и слабо, облечено в къси дънкови панталони и черна тениска. Това беше Иван, момче от училището, в което учиха, стар другар.
       - Какво става, бе Мои! – провикна се той и ги прегърна
       - Как е, Ванка! – весело поздрави Стоян.

       - Добре е, как да е! – развълнувано отговори той - Слушайте, момчета, имам нужда от малко компания, можете ли да ме придружите, трябва да взема приятелката си от Юник клуб  и да свърша една работа. Стоян и Добромир се спогледаха.
         - Предполагам, че можем – каза Добромир леко несигурно, все пак беше решил, че и те трябва малко да се разсеят от проблемите, а им се отдаваше възможност да се видят и поговорят със стар приятел.
         - Чудесно - извика радостно Иван - целуна и двамата по бузата щастливо. След което момчетата се запътиха към клуба.
    Юник клуб. Това беше мястото, което всяко едно момиче с потенциал да стане чалга дива, курва или мутреса искаше да отиде. Постройката беше боядисана в бяло и имаше два високи купола, пристроени на покрива. Вътре беше фул. Пълно с народ, по сепаретата бяха седнали баровци, заобиколени от по три-четири курви или пък другият тип характерен за тези места, 20 годишни мачовци, на които ако дори им погледнеш непълнолетните приятелки, ще си имаш проблеми с половината им бригада.
На дансинга не незабелязани остават и 14-16 годишните момичета, които под въздействието на една-две водки вдигаха полички или посещаваха тоалетните с някоя лошо гледаща горила. Да, това беше клубът, в който влязоха Стоян, Добри за по едно питие и тази гледка не ги остави учудени.
           - Искате ли едно от тези - провикна се Иван в ухото на Стоян поради бумтенето на музиката. Той бутна в ръката на Стоян две розови хапчета. – Аз черпя тази вечер! - извика отново той и се усмихна, след което посочи с ръка, че трябва да се види с момичето си, която явно работеше като сервитьорка тук, и да свърши това, за което беше дошъл.
           - Искаш ли? - попита Стоян, гледайки към неговия другар.

           - Не, нямам намерения да правя глупости тази вечер - сподели Добромир, след което взе хапчетата от ръката на Стоян и ги сложи в задния си джоб. – Не и тази вечер, усмихна се той дяволито, след което посочи на приятеля си бара и двамата се запътиха към него.
   - Едно малко уиски – каза Стоян на бармана и му подаде пет лева. Взе чашата си и отпи една глътка, течността изгарящо и задоволяващо мина по гърлото му, което го накара да светне малко. Той се обърна към Добромир, само за да разбере, че той вече беше на дансинга и танцуваше с някаква знойна мадама. Изкара една цигара и я запали. Вдиша дълбоко. „Сладка смърт”, помисли си той, като изпусна дима, който бе поел. Наслаждавайки се на ‘’раковите пръчици’’, както се бъзикаше един негов познат, погледът му попадна на едно от сепаретата, на него седеше младеж, облечен в бял летен панталон, светло розова риза, която бе вкарана в белия панталон, коса, намазана с един тон гел, някакъв вид мъниста, които бяха популярни сред днешните поп-фолк тигри и слънчеви очила, които бяха напълно ненужни при условие, че въпросният младеж се намираше в клуб, където беше достатъчно затъмнено и без това, до момчето бяха седнали три момичета, на едно от които ръката беше пъхната в панталона на въпросния младеж, и един от онези типове, които идваха по потници, за да показват татуировките си по ръцете и големите си гърбове.
       Стоян отпи още една глътка от бърбъна и се вгледа по-внимателно. Момичетата, които седяха до младежа с белия панталон, изглеждаха някак си познато. Стоя втренчен в тях и след няколко мига се осъзна. – По дяволите - прошепна той и се усмихна. Това бяха курвите от кафенето, които той и Добромир бяха полели преди няколко дни. Потърси с поглед Добри, но от него нямаше следа, сигурно беше успял да забие мацето и сега се чукаха в тоалетните на клуба. Стоян понечи да потърси другия си другар, с който бяха дошли тук.
     Точно когато пристъпи леко към дансинга, се обърна и погледна отново към сепарето на познатите девойки. Той забеляза, че брюнетката, която бе наредила Владимир, шепнеше нещо в ухото на нейното приятелче в бяло и сочеше към Стоян с ръката, която преди малко беше барала пакета на приятеля си. Мигновено фолк звярът се запъти към нашето момче със заплашителна походка.
  „В действителност не изглежда толкова корав, дори е по-нисък от мен„ - замисли се набързо Стоян „ще го ступам без проблем’’.
  Облеченият в бяло младеж вече бе стигнал почти до Стоян, когато нашият младеж се заби право в корема му с рамо и го събори на земята. Надигайки се от падналото под него момче, Стоян забеляза, че около тях се беше образувал кръг от хора. Охраната още не беше дошла да ги изхвърли от дискотеката. Той се наведе и свали очилата на лежащия долу младеж. Изведнъж нещо стана, бумтенето на чалга в дискотеката сякаш изчезна напълно, яростта, събрана в Стоян, която всеки момент се канеше да прелее, изчезна напълно. Той гледаше в недоумение.
     - Божичко - изръси той, все още не разбирайки какво става.
    На земята под него лежеше неговият най-добър приятел Владимир, беше проснал на пода на дискотеката и той също толкова объркан гледаше към Стоян. Лежащият на пода младеж понечи да каже нещо, но не успя.
 Стоян беше загубил ума и дума. Изтърси се, мина покрай тълпата хора, той вече не виждаше никой, отиде на бара, изпи на екс всичко, което беше останало от уискито и излезе от дискотеката. Замисли се за миг. „Божичко... какво стана току-що...” - той погледна към небето, което бе осеяно със звезди и прошепна – Какво, по дяволите, им става на хората... след което изкара една цигара, запали я и си дръпна с горчива наслада от тютюневото изделие, след което я хвърли на земята, загаси я с пета и тръгна към апартамента си.