vesyy (Весинцето без такава)
102 245
11.05.2006 г., 10:45 ч.

забраних си! 

  Проза
1071 0 2

Забраних си да мечтая!
Забраних си да обичам!
Забраних си да живея!
Забраних на сърцето си да не тупти когато се появиш пред мен!
Но това не помогна!
Не отминаха сълзите ми,не си тръгна болката ми!
Не те забравих,това не можех да си забраня,защото ти беше в сърцето ми,не можех да те изтръгна!
Ако го бях направила щях да умра!
Но сега ето че това стана...................................
сега лежа на леглото вперила поглед върху снимката ти,единствения спомен който ми остана!Умирам!
Отивам си а ти дори не го знаеш,защтото си при нея!
Не можах да си забраня,да те обичам и това ме уби!
Нещастната любов и сълзите стичащи се по лицето ми ме напиха с отрова и сега вече болката ще си замине........ 

© Весинцето без такава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • радвам се 4е ти е харесало!наистина го написах с много 4уство
  • Въпреки, че е тъжно, то е изпълнено с много истински чувства...
    Бъзхитена съм! Моите поздравления!
Предложения
: ??:??