забраних си!
Забраних си да мечтая!
Забраних си да обичам!
Забраних си да живея!
Забраних на сърцето си да не тупти когато се появиш пред мен!
Но това не помогна!
Не отминаха сълзите ми,не си тръгна болката ми!
Не те забравих,това не можех да си забраня,защото ти беше в сърцето ми,не можех да те изтръгна!
Ако го бях направила щях да умра!
Но сега ето че това стана...................................
сега лежа на леглото вперила поглед върху снимката ти,единствения спомен който ми остана!Умирам!
Отивам си а ти дори не го знаеш,защтото си при нея!
Не можах да си забраня,да те обичам и това ме уби!
Нещастната любов и сълзите стичащи се по лицето ми ме напиха с отрова и сега вече болката ще си замине........
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весинцето без такава Всички права запазени
