Забрави!
„Чувам разни неща да говори града –
имаш цяла колекция сърца...”
Скъпи Sharle!
Отново ти пиша! Държа да ти кажа,
че вече се препъвам в годините.
Потъмня малахита в очите ми...
Косите ми – гарвановочерни все още,
запазиха чупливото и вълните от
тъжни къдрици – смолист водопад.
Червилото от нещастни /и нещатни/
розови усмивки, остана с последната
си багра в кутията с номер 21, а тя
/ще вземеш да ми налучкаш и ПИН кода:-
или номера на застраховката ми „Живот”/:-
в пъстрия несесер, заедно със съкровената ми
колекция от Мъжки Аромати.
А сега... всеки миг очаквам да омацам
брадата ти... нали нямаш гъдел? :-
Всеки следващ миг... до...
и сега... съм станала невидима!
Въпреки... ааа, неее, точно заради
резедавата ми капела с теменужена панделка.
И какво е това желание да я сменя с оранжева...
И с мисълта за вечно зеленото и младото в сърцето ти!
Забрави за трамваите, за такситата, за Студентски град...
За булевардите, за завоите, за Университета,
за Народната библиотека...
За „Дондуков”... Гладстон”69 :-...Алабин”... Леге” и
алея Яворов... за Народния... с ориентацията съм добре.
За маската на Терес, за Бакхус...
за Татул... за 12 април... за Армстронг забрави!
Забрави за мъглявината в персоналния ти компютър.
Аз я създадох... от хаоса, но забрави!
Забрави всички онези Съботи, освен моята!
Целувки: Мирей
ПС: Премахни /DeLeTe//досега пък не работеше латиница/, което си избереш…
Ти все пак успя да разбиеш паролата ми и не мога да го преживея! :- :-
Обаче, кажи ми кой води по точки, ако се върнем със година назад на датата 16.03./четвъртък/@@@@?
"Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да са добави,
а когато няма какво да се премахне."
Антоан дьо Сент Екзюпери
„... зная как те влече да си лошо момче...”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени