Няма нищо случайно на този свят, другото име на Бог е Случайност. Случайно станах световноизвестна манекенка, една приятелка ме заведе на кастинг! Как става така?! Случайно срещнах любовта на живота си! Да бе, случайно, ама не.
Преди десетина години се запознах със Здравко Попов съвсем случайно. И съвсем не случайно този човек на изкуството ни покани да гледаме постановката „Нощен квартет” с още по-неслучайното участие на Маргарита Хранова.
Историята започна тогава. Бях омъжена отдавна и през всичките години на злополучния ни брак, който наричах щастлив на шега, аз ходех с мъжа ми на футболни и волейболни мачове, но на опера и театър ходех сама. И... реших да направя последен опит, преди да реша окончателно да се разведа ли или да си ходя като разведена сама по културни мероприятия.
- Мило, хайде да отидем заедно на театър!
- Не!
- Ще играе Ивайло Христов, много е талантлив, нещо като Стоичков във футбола!
- Няма да дойда, ще има мач.
- Ама то има мачове непрекъснато, а ти гледаш и Английска и Италианска лига и мачове от А, Б, В групи. Ако ще да дават мача, който се играе зад блока, пак няма да се отлепиш от екрана, егаси.
- Няма да дойда!!!
- Айде, бе мило, ще играе Марги!!!
- Коя Марги?!
- Как коя, твоята любимка Марги Хранова!
- Идвам!
- Как?!
- Идвам!!!
А стига бе! Той, щом я чуе по радиото или по телевизора, веднага увеличава звука, много ù се кефи. Ах, как не се сетих да започна уговорката с нейното име?!
Отидохме. Гледахме представлението, по-точно той гледаше, а аз гледах него.
- Хареса ли ти, мило?!
- Страхотно!!!
Като си тръгвахме, мислех да отида при нея и да ù благодаря, че с играта си в театъра по някакъв начин е спасила брака ни. Да отиде на театър не заради известна актриса, а заради естрадна певица... невероятно!!! Но нямаше как да я изчакам, бързахме да гледаме мач по телевизията.
После ходихме с милото веднъж на опера и два пъти на концерт. Но винаги си тръгвахме на полувремето, пак е нещо.
Така и не успях да ù благодаря. И когато отново се срещнахме със Здравко Попов и паролата пак бе: Играе Марги Хранова, не се поколебах и в уреченото време бях в театъра.
- Ако беше дошла малко по-рано, щях да те запозная с Маргарита. – ми казва Здравко.
- А, не! Задължително трябва да ме запознаеш, трябва да ù кажа как ми спаси брака, трябва да ù благодаря!
- Добре?!
Отиваме зад кулисите.
- Марги, ела да те запозная с една твоя фенка.
Марги протяга ръка и чаровна усмивка се разлива по лицето ù.
„ Господи, каква жена!” – казва мъжът ми, когато я гледа, тази мисъл ми мина през главата, когато тя застана пред мен.
- Накарах Здравко да ни запознае, защото... трябваше да Ви кажа как Вие променихте моя проста... щях да кажа простак, обърках се, става въпрос за моя съпруг.
Тя се смее.
- Наистина ли е... или се шегувате?
- Шегувам се, разбира се... от кое точно да се разбира, ама да става весело. Но исках да знаете, че паролата да стъпи моичкия в театъра не е някоя актриса, а името Марги Хранова.
- Стана ми интересно, какъв фен си имам. Той тук ли е, да се запозная с него?
- Не, аз не знаех дали ще успея да дойда.
- Поканете го на седемнайсети май да ме гледа в Музикания. Тук ролята ми е по-голяма, ще му хареса!
- Благодаря за поканата, радвам се, че се запознахме и извинете за отнетото време, но трябваше да Ви го кажа!
Прибирам се и разказвам на милото:
- Гледах Марги! Тя пя, ах, какъв глас има! И игра много хубаво, трябва да я гледаш. Ще ти хареса. Смях се от сърце и от постановката разбрах защо се казва: хайде да си прескачаме на гости. Там две семейства си изневеряваха и когато съпругът несъобразително се прибира по-рано от командировка, се налага да прескачаш през балкона в съседния апартамент. Удобно е да изневеряваш със съсед, прескача и си е дома. Но то пък стана една бъркотия, ти казвам, с тези изневери...
- Кога ще играе пак?! Искам да я гледам. Има страхотен глас и е много секси!
- Ох, забравих, но ще питам Здравко.
- Кой Здравко?
- Как кой? Страхотен мъж, човек на изкуството, онзи синеок мъж, който...
- Синеок?!
- Е, не чак толкова синеок, твойте очи са къде къде по-... най-хубави.
- Ще ти кажа аз един...
А, значи аз мога да слушам колко е талантлива, красива и секси Марги, а той не може за едни очи да преглътне, че са... си сини... Абе аз ù благодарих, че ми спаси брака, ама... ”Много е готина! Страхотен глас има!” някак го приемам, но „Много е секси!” за нея и „Виж се, че краката ти са като солети!” – на мен... Той като я види на живо, че е по-хубава, отколкото по телевизора... ще си изям солетите от мъка.
- Ти го питай все пак кога сме на театър.
Я го гледай, не забравя. Дано има някой готин мач тогава, та да не може да дойде. Що не дават по-често женски футбол, чудя се? Да гледа как накрая на мача си разменят фланелките, да вземе да се влюби в някоя сексапилна съдийка. Дано да замине командировка тогава, какъв готин съсед си имаме отскоро, пък и сме на втория етаж, най-много да си навехне крака, ако милото се върне за театъра... по-рано... по гащи! Аха, добре че гледах „Крадци по гащи”
- Скъпи, какви са тези твойте чести командировки?! Я ела, ела тук, не се прави че гледаш мача... Как не се сетих аз... Театър ли за тебе...
Тази вечер гледайте късните новини, за да видите... Няма нищо случайно на този свят, ще ви разказвам!
© Светлана Лажова Всички права запазени