Зад стъклото на душата ми
2.3K
0
0
Самотата или безразличието? единствено надеждата държи пръстите ми макар и замръзнали,все още допрени плътно до стъклото.Дълбоката вяра,че някой ще се вгледа през ледената заскрежена повърхност,ще ме види и ще ми се усмихне.Ще се сети за мен...Не е студът мой враг,не е и жегата зад стъклото-човешката душа е моят плач.Предателството и невийдащите погледи ме обричат на страдание.Уж само стъкло е,но сякаш непробиваем бетон...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николета Русева Всички права запазени
