Зад стъклото на душата ми

Самотата или безразличието? единствено надеждата държи пръстите ми макар и замръзнали,все още допрени плътно до стъклото.Дълбоката вяра,че някой ще се вгледа през ледената заскрежена повърхност,ще ме види и ще ми се усмихне.Ще се сети за мен...Не е студът мой враг,не е и жегата зад стъклото-човешката душа е моят плач.Предателството и невийдащите погледи ме обричат на страдание.Уж само стъкло е,но сякаш непробиваем бетон...