Преди време намерих в контейнера за разделно събиране на отпадъците изхвърлена цяла библиотека. Книгите, за които по време на социализма се бяхме редили на опашки или купувахме с дебели връзки сред книжарките, бяха напълнили цялата пластмасова съдина и изглеждаха непотребни и жалки, приготвени за последния си път през циганските торби към пунктовете за вторични суровини...

- Потресаващо! - Възкликна моят приятел Освалд, който беше на осемдесет и пет години, когато му разказах за находката си. - И това ли доживяхме?...

Какво можех да му отговоря? Отдавна подозирах, че моите сънародници не обичат да четат, не защото историите, написани в книгите, не са интересни, а защото трябва да се положат усилия, за да стигне тяхното съдържание до дебелите български глави. А съвременният нашенец не обича да работи, особено пък над себе си. Затова, на мнозина им се струва, че все повече придобива чертите на завършения простак от ХХІ век. Така започнах тази история, за да си обясня сам има ли нещо загадъчно в българина.

На пръв поглед всичко е загадка: не знаем откъде сме дошли на тези земи и какъв е произходът ни; историята ни е пълна с митове и легенди, повечето политически; не знаем да четем и пишем на правилен български език, въпреки че завършваме предучилищна група в детската гадина, начално, основно, средно, полувисше, висше и повече от висше образование и за всяко от тях колекционираме дипломи; за националните ни герои циркулират в така нареченото „публично пространство" неофициални истории, които ги представят в съвсем двусмислена светлина; българският печат е последното нещо, на което може да се вярва; не познаваме своите български светци; когато ни е угодно, сме християни, а когато не е - ставаме адепти на всякакви религии и секти; политиците ни са крадливи и продажни; ние сме предатели и герои, нямаме национална доктрина, около която да се обединим всичките българи, където и да се намираме по света; казват, че сме толерантни, но няма нищо по-лъжовно от това, българин за българина е вълк - примерите са много: от сътрудниците на държавна сигурност преди 9 септември 1944 и след тази дата, до съвременните емигранти... Ами то не може даже всичко и да се изброи. Загадката е пълна. Даже българските гласове са мистерия, както научи вече целият свят. Затова да я караме по ред:

Обясненията

Интелигенцията е положила много усилия да обясни българина, но е направила методологическа грешка. Тя се е възхищавала на българския народ и го е съжалявала. Уж сиромахомилството е екзотична приказка от миналото.

Напразно. Четем за бай Ганю Балкански и се смеем. Докарал го е Алеко Константинов на хумор, но ако беше погледнал от друга гледна точка на своя физически убиец, вместо да се смеем на бай ти Ганю Сомов, трябваше да ни е срам от него.

Заради благосклонния хумор на Щастливеца, от поколение на поколение бай Ганю Балкански се възпроизвежда по забележително устойчив начин и ще надживее всички, даже и последния българин. Споменът за него в образа на Алековия герой ще шества от държава в държава и от народ в народ, а хората ще плашат децата си със следната патриотична приказка: „Имало едно време едни байганювци на Балканите. Правили се на много тъмни и загадъчни, пък внезапно взели и се запилели незнайно къде, чак вдън горите Тилилейски. И от тогава нито някой чул за тях, нито пък разбрал къде са се дянали. Амин!"

Иван Хаджиийски, който загина на фронта заради българския народ, посвети усилията си да създаде оптимистична теория за него. Само че същите българи, заради които той остави костите си на бойното поле на Втората световна война, загубиха завинаги единия том от неговите трудове - всичко на всичко три книжлета, а после години наред криха останалите две и не ги преиздаваха - едно време по политически причини, а сега - по финансови.

- Няма далавера от оптимистични теории за българския народ, - казва моят приятел Евгений, който е един от изчезващата порода сериозни търговци на книги и затова държи малка книжарничка в една тенекиена будка на главната улица. - Трябва да се чете за убийства, грабежи, извънземни - в краен случай за разтърсващи сърцата на недолюбените български жени страстни любовни истории.

Прав е! Затова вече казах, че не е възможно да се обясни българската загадка, а от нея трябва да се забърка още по-голям тюрлюгювеч. Някои съвременни писатели (сетихте ли се вече кои са) сериозно са се захванали с тази задача, защо и аз да стоя по-назад от тях. Единствената разлика между мене и останалата пасмина е, че те го правят за пари, а аз - от глупост...

За свободата

„Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия" - казва Васил Левски по време на следствието пред специалната комисия, която го осъдила на смърт.

- Защо са заловили Левски, знаеш ли? - пита ме моят приятел Освалд.

- Заради предателство.

- Каква глупост - изсмя се Освалд. - Заловили са го заради скъперничество. Когато Димитър Общи отишъл при най-големия тетевенски чорбаджия, който бил, представи си, и председател на местния революционен комитет, за да иска пари, необходими на организацията, босът го попитал колко кинта са необходими.

- Десет хиляди гроша - казал Общи, а чорбаджията се изсмял.

- Десет хиляди гроша аз нося за джобни пари - похвалил се тетевенският „башкомита". - Всяка седмица през Арабаконак минава турската хазна. Сложете ръка върху нея и ще вземете много повече.

Глупакът Общи го послушал и цялата работа се разплела, та заптиите стигнали накрая и до Левски. А на чорбаджията просто му се досвидели десетте хиляди гроша „джобни" пари за общото дело. Иди после освобождавай и мри за такива изродици български...

Селото

- Виж, сега - казва Освалд. - Тази работа не става така - да си чешем само езиците. Трябва да го намерим този загадъчен българин.

- Къде да го търсим?

- Еба ли го! - изпсува кой знае защо Освалд. - Може би на село. От там са произлезли всички българи.

- Аз съм от село - напомних му, - да не ти изглеждам загадъчен?

- Абе, ти изглеждаш много просто момче, ама понякога доста ме изненадваш...

- Що не си гледаш работата - озъбих му се. - Да вървим на село, поне там се пие здраво...

-Дий! - Каза Освалд.

Селото изглеждаше празно и пусто. Само по главната улица вдигаха кушии, както наивно ни се стори, цигански каруци. Запенени, мръсни и дребни кончета пряко сили теглеха раздрънканите превозни средства с животинска тяга с най-високата скорост, която можеха да развият, шибани немилостиво от своите стопани. Във всяка каруца се друсаха  по пет-шест черни по природа и от мръсотията, опърпани цигани - мъже, жени и деца на различна възраст.

- Какво става тука? - Недоумяваше Освалд.

Сякаш, за да получи нагледен отговор на неуместния си въпрос, видяхме да се носи след циганските каруци полицейска кола с включени аларми и светлини.

- Обрали са някого и сега ги гони полицията - сам си отговори Освалд.

- Абе, откъде се е взела на село полиция? - Попитах реторично и аз. - Доколкото ми е известно, хората тука са оставени на произвола на циганите...

- Загадка - отвърна Освалд.

Селото наистина беше пусто. Обиколихме цяла махала без да срещнем жива душа. И къщите изглеждаха опърпани - някои с хлътнали покриви, изкъртени мазилки, врати и прозорци - зееха като черепи.

- Каква е тази работа? - не мирясваше Освалд.

- Загадъчният българин е изчезнал от тук - констатирах очевидното аз.

- Ами сега - разтревожи се Освалд. - Селото е било и трябва да си остане извора на българина - впусна се той в теоретизиране, но както всяка измислена теория и тази не чинеше пукната стотинка, когато се сблъска с жестоката действителност.

- Сега ще разберем - успокоих го аз, - ей там, видях една бабка.

Бабката беше седнала на полуизгнила дървена пейка пред входната врата на един двор, ограден от полусъборен каменен дувар. Той беше направен по метода „суха зидария", та затова не беше устоял на времето, но това наистина е друга тема за разговор.

- Добър ден - спомних си заръките на моя дядо, който от малък ме учеше да поздравявам най-любезно всекиго, когото срещна по улиците на селото, даже и да не го познавам. Спазвах ги, само когато през ваканциите ме пращаха при него, после в града се придържах към правилото да гледам на всички като на потенциални врагове. Не знам дали тази двойнственост не се отрази на психическото ми състояние и на характера.

- Дал Бог добро - отвърна бабката.

- Търсим загадъчния българин - тръсна без много-много да му мисли Освалд, нали си беше чист, безцеремонен гражданин.

- Намерихте ли го? - Присмя ни се бабката с въпрос.

- Не.

- Няма и да намерите. Българи тука имаше до девети септември 1944 година. После комунистите ги разделиха на партийци и безпартийни. Назначиха партийците за началници на безпартийните. И това не им стигна, та ги разцепиха още веднъж - на работници и селяни. Но не им стигаха работниците, та натириха селяните по градовете да работят във фабриките. После дойде демокрацията. Тя пък прокуди всичките - и работниците, и селяните, които и колкото останаха, на Запад. Къде на село сега ще намерите българи? Има тука още няколко бабички и дядовци и чат-пат цигани, ама те не са българи.

Нямаше какво да отговорим. Учтиво помълчахме малко с бабичката на пътя, сбогувахме с изчезналия селски вид българи и се пръждосахме на майната си.

- Бре - тюхкаше се Освалд по пътя за майната ни, - какво е станало тука? Къде ни е селото? Опората на България?... Благодарение на него сме преживели робството, националните катастрофи - 1300 години история...

- Изчезнало е - напомних му очевидното. - А как добре се пиеше тука - спомних си предишните години...

Българин под прикритие

- Доста мислих тези дни и виж какво ми дойде на ум - започна Освалд един ден, когато се срещнахме отново на чаша билков чай. - То било много просто, ама първо трябва да помислиш...

- Стига си го усуквал, де - подканих го да сподели по-бързо откритието си.
 
-Загадъчният българин просто е емигрирал някъде по света и там си живее под прикритие...

- Как така?

- Много просто. Какво наблюдаваме сега? Отиват двама млади българи примерно в Америка. Живеят там и както се хвалят най-вече родителите им - преуспяват. В Канада, чувам пак от родители, още повече преуспяват. Други пък направо цъфват в Испания и тъй нататък...

- Добре де, разбрах - всички преуспяват. Някои като проститутки, други като автокрадци, трети обрат банкомати, е има и такива които се бъхтят да берат маслини или да се пекат по строежите... Преуспяват, добре! После...

- Ами раждат деца. Но не ги учат на български език, дават им чуждоезични имена, преподават им за приютилите ги страни в местните училища. Тези деца какви трябва да са?...

- Дявол ги знае...

- Така - те хем са българи, защото майките и бащите им са такива, хем не са, защото нямат нищо общо с българското. Ерго, остава да са българи под прикритие. Така полека-лека загадъчният българин изчезва от България и живее скрит по света. А ние сме седнали да си блъскаме главите къде ли се е дянал...

- Просто нямаше какво да кажа на Освалд, затова си замълчах. Гениалните хрумвания винаги са елементарни...

                                                                                  Михаил Е. МИХАЙЛОВ