Преди време намерих в контейнера за разделно събиране на отпадъците изхвърлена цяла библиотека. Книгите, за които по време на социализма се бяхме редили на опашки или купувахме с дебели връзки сред книжарките, бяха напълнили цялата пластмасова съдина и изглеждаха непотребни и жалки, приготвени за последния си път през циганските торби към пунктовете за вторични суровини...
- Потресаващо! - Възкликна моят приятел Освалд, който беше на осемдесет и пет години, когато му разказах за находката си. - И това ли доживяхме?...
Какво можех да му отговоря? Отдавна подозирах, че моите сънародници не обичат да четат, не защото историите, написани в книгите, не са интересни, а защото трябва да се положат усилия, за да стигне тяхното съдържание до дебелите български глави. А съвременният нашенец не обича да работи, особено пък над себе си. Затова, на мнозина им се струва, че все повече придобива чертите на завършения простак от ХХІ век. Така започнах тази история, за да си обясня сам има ли нещо зага ...