Izumrudkata (Катя)
290 3868
27.11.2011 г., 18:49 ч.

Загледана в безкрая 

  Проза » Други
766 0 4
1 мин за четене

 

                                         Загледана в безкрая

 

 Загледана в безкрая на морето,

се чувствам толкова малка,

като малка златна песъчинка,

изхвърлена от бурята на живота

тук на този морски бряг.

 

Всеки морски дъх ме опиянява,

изпълва ме с нов живот и лазурът на небето,

който слива се със синьото море,

лъчите на топлото слънце

и вкусът на живот…

 

Останала сама със своите мисли…

Какво видях ли?! Че трябва да повярвам в себе си

и да се боря с лошото в света…

Човек не трябва да стои безучастен,

трябва смело да напредва по земния си път.

 

Когато виждаш как неправдата владее по света,

а ти си безсилен. Как хората страдат в своето

безсилие, понесли тежкия товар на живота.

Трябва да се подаде ръка на изпадналия в беда,

трябва да не се подминава човешката болка.

 

Защото не може всеки сам за себе си да живее…

Като пясъчна кула да го рушат вълните

на времето и да го превръщат в отминала

самотна житейска съдба, потънала някъде,

незнайно къде, в пространството на времето…

 

Защото е толкова велико, когато осъзнаеш,

че живеем в ново време,  време на промени и възход.

И всеки един от нас разбере, че ако се обединим в едно цяло,

в една душа,  милееща за своята родина…

Само тогава земята ни ще се превърне  в рай…

а не както е сега в пустиня, където дори мисълта

не пуска корени и не расте…

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??